Изкуство

Премиерата на "Class" в Театър 199: Да плачеш от красота

Страхотни актьорски изпълнения – Юлиян Вергов в ролята на Елиът и Мила Люцканова в ролята на Сара.

Премиерата на "Class" в Театър 199: Да плачеш от красота

Представление от най-висока класа и безупречно избрана първа премиера за сезона в любимия ми софийски театър. Впрочем заглавието означава учебен клас, а не класа, но в случая двусмислеността на превода е напълно уместна.

Пиесата на Чарлз Еверед е много добре приета от критиците и публиката в САЩ, а постановката в България е и първата в Европа. Преводът е на Харалампи Аничкин, постановката е на Владимир Пенев и тяхната безупречна работа е предпоставка за двете страхотни актьорски изпълнения – Юлиян Вергов в ролята на Елиът и Мила Люцканова в ролята на Сара. [[more]] Елиът е най-добрият учител по актьорско майсторство в Ню Йорк. Той отдавна се е отказал от сцената, животът му минава в преподаване и там Елиът е в стихията си – язвителен, безмилостен, дистанциран. Когато младата Сара идва при него с молба за частни уроци, той така и не разпознава от пръв поглед една от големите млади звезди на Холивуд. Сара е успяла и богата, но актьорският й опит е далече от истинските емоции. Почти толкова далече от тях е и животът й. Елиът ще трябва да я научи на много неща, но преди това ще си спомни мъчително бавно и трудно какво е да не си равнодушен и да обичаш някого.

Преображението на Юлиян Вергов на сцената е толкова впечатляващо, че тази роля изглежда сякаш писана специално за него. И понеже ми стана любопитно, изгледах няколко откъса от оригиналната пиеса и българската постановка определено е по-добра.

Единствената значителна разлика е тази, че в оригинала в даден момент Елиът обяснява на Сара директно, че е гей и че с това са свързани обстоятелствата около печалния край на актьорската му кариера. В българския вариант на зрителя са спестени тези подробности и е оставен само мъгляв намек, така или иначе неразбираем за непросветените. Мисля, че изкуството е най-добрата платформа за възпитаване на толерантност и подобни редакции са обидно подценяващи публиката.

След края на представлението видях разплакани хора, а това много рядко се случва в театъра. А всъщност нима има нещо по-хубаво от това да плачеш от красота? Това е такъв театър – отидете и го преживейте.