Изкуство

Премиерата на „NEOдачници“ – от всичко по много

В тази постановка всичко е по много.

Премиерата на „NEOдачници“ – от всичко по много

Народен театър "Иван Вазов"

В тази постановка всичко е по много. Много голяма сцена – ефектно оформена от Милена Пантелеева така, че вдигането на завесата предизвиква страхотен ефект. Много актьори – безупречен кастинг на режисьора Иван Пантелеев, който е работил с тях толкова дълго, че изглежда така, сякаш всеки играе специално написана за него роля – Александра Василева, Владимир Карамазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Иван Юруков, Николай Урумов, Радена Вълканова, Рашко Младенов, Стефания Колева, Теодора Духовникова, Христо Петков, Юлиан Вергов. Много думи – към оригиналната пиеса на Максим Горки самият Иван Пантелеев е добавил свой текст, а също и откъси от Хайнер Мюлер. Много музика – подбрана и изпълнена прекрасно от Рашко Младенов. Много време – представлението е дълго почти три часа.

Много хубаво не е на хубаво, казва мъдро народната поговорка, и в случая това е напълно вярно. Струпването на едно място на толкова много герои, които говорят дълго, шумно и почти едновременно, прави пиесата трудна за възприемане и потушава всяка емоция у зрителя още към средата. Самият Горки нарича „Дачници“ не пиеса, а „сцени“ и развива образите на героите си и конфликтите между тях именно с помощта на ефектни монолози. Тук те са дописани, докато станат двойно по-дълги, и макар че в много случаи това прави актьорските изпълнения по-убедителни и ефектни, повтарянето на едно и също няколко пъти е изморително и излишно.

Дачниците в интерпретацията на Иван Пантелеев са нещо като почиващи в санаториум или поне така изглежда в първата част, когато героите са по бели хотелски халати. Всички те искат да си починат, да преживеят нещо хубаво, без всъщност да са кой знае колко изморени. Това прави упоритото им търсене на емоции и щастие нещо като невроза, съвсем по чеховски. Разбира се, не липсват и мотивите за социална отговорност и опити да се помогне на ощетените от съдбата, без по възможност да се нарушава общото усещане за спокойствие и добруване.

Всеки от актьорите има своите пет минути слава, съвсем по Уорхол, и трябва да отбележа, че до един не пропускат шанса да покажат най-доброто от себе си. Никой не е по-главен герой от другите, така че просто е несправедливо да не изброя всички, силната актьорска игра е за мен най-голямото достойнство на спектакъла.

В малкото си интервюта около премиерата режисьорът Иван Пантелеев казва, че е избрал тази пиеса, за да каже чрез нея нещата, които го вълнуват тук и сега. Очевидно той има много какво да каже, при това повечето си заслужава да се чуе, но определено не на един път.