Наканих се да се разделя с някои коледни декорации, което е повод най-сетне да подредя в библиотеката - втората стихосбирка на Манол Глишев зае мястото си до първата. [[more]] "Проект за прекрасен живот" е една от двете книги, които си купих от коледния Панаир на книгата. Прочетох я веднъж отпред-назад, после започнах да я препрочитам. Или си отварях напосоки страниците и си зачитах стих-два за добавяне на малко лукс във вечерите си.
С автора на книгата имаме някои прилики относно това, което харесваме, както и в схващанията. Разбира се, съществуват и големи различия. Най-същественото е, че аз съм атеист, а той - вярващ християнин. Въпреки това и за момент, четейки го, не съм изпитала раздразнение и желание за спор.
Доста се колебах кой цикъл в "Проект за прекрасен живот" харесвам най-много. Първия ли - "Невидим университет" - където е "Ирландско стихотворение"? От него ме подгони носталгията за наситеното зелено на чувствата... Или предпоследия - "Кратка пиеса" - с "Делниците на ирландския кашалот"? Той ми припомни любим автор и любима книга... Дааа, излязоха наяве част от приликите - Ирландия, Бредбъри...
И все пак въпреки всичко мисля, че най-много си допаднахме с цикъла "Омръзнал град", от който ми се иска да ви предложа творбата "Света Параскева". Сграда, към която от години питая необяснимо привличане, нямащо нищо общо с религиозното, макар че винаги ми се е струвала някак магична, дошла от друг свят, където нещата са различни.
Света Параскева
квартална черкво толкова си хубава
романска византийска и уютна
величествено прашна цяла в разкази
в извивки и дебели малки дракони
дори не зная кой те е строил
а имал е фантазия каквато
на мен ми липсва за да кажа всичко истински
не си огромна но все пак надвиснало
над нашите мухлясали прозорци
над съвестите дремещи по котешки
царуваш сред дървета и над спомени
за две-три шопски къщички наоколо
в прошарената рокаджийска махала
красиво е че си така самотна и голяма
с високия си купол стълби стръмни
и портика тъй лек направо захарен
че все едно е взет от друга приказка
а нощем в двора ти си сядаме
мълчим си зяпаме фасадата
не смеем през деня да стъпим в сянката
на хладния ти вход но в тъмна доба
обичаме да мислим че си близо
ти майко тухлена любима параскево
махленски кораб си от софия за назарет
да знаеш че с фенер ще обикалям
през нощите страшните мазета
и дългите галерии за гълъби
защото в теб се крият малки складове
на вехтошарските ми толкоз мили истини
