Изкуство

"Първи контакт" – един от претендентите за "Оскар"

За най-добър филм, за най-добра режисура плюс още шест номинации в много интересни категории

"Първи контакт" – един от претендентите за "Оскар"

[[more]] "Първи контакт" има номинация за "Оскар" за най-добър филм, за най-добра режисура на Денис Вилньов плюс още шест номинации в много интересни категории. Освен това в Щатите от 27 януари се върна отново по кината с екстра – коментарна част от създателите. Ако и това не ви е убедило да отидете на кино, докато "Първи контакт" е на екран у нас, имам още поне два аргумента – максимални оценки на критиката и прекрасно изиграна роля от Ейми Адамс (скандално пропусната за номинация за "Оскар"). Тя е Луиз – жената, на която големите момчета разчитат да установи контакт с пристигналите на Земята извънземни, да разбере откъде идват и най-вече с какви намерения са. И всичко това – преди тези, които държат ръка върху червените бутони, да се изнервят твърде много.

"Първи контакт" е представител на един тренд в научната фантастика от последните години, който много ми допада, защото се връща към изначалната идея на фантастиката – друг поглед навътре към човека. В този тренд се различава ясно послание към човечеството, обръща се внимание не толкова на екшъна и приключението, колкото на това, което сме ние, и на това, което ни е важно в момента като хора. "Гравитация", "Интерстелар", "Марсианецът" – все филми, в които философията, личната история на героя, както и вплитането на различни научни концепции бяха много по-интересни от случващото се грандиозно събитие. Вниманието в тях е насочено към страданието, съчувствието, относителността на времето, начина, по който като хора посрещаме драмите в живота, а в "Първи контакт" – и към важността да комуникираме помежду си с език, а не с действия.

Всички тези неща правят тези филми прекрасни и заслужаващи отделяне от блокбастърите, при които целта е да отидеш, да се разтовариш и да излезеш с празна и пулсираща от шум и ефекти глава. Тук има друго ниво кино – естетско, изпипано във всички детайли, оставящо те замислен с дни, каращо те да отвориш Wikipedia, да научиш повече за това или онова и в крайна сметка евентуално да промениш нещо в самия себе си.

Когато 12 космически кораба с форма на черупки се надвесват над 12 точки от земното кълбо, хората във всички тези точки се опитват да установят контакт и някакъв тип комуникация с тях. Единият обект е над Монтана, САЩ, където военните разчитат на крехката Луиз, професор по лингвистика.

Луиз е жена с тъжни очи, изпитала огромно страдание – жена-черупка, висяща в живота безтегловно, с която никой сякаш не се опитва да установи истински контакт. Към нея се присъединява ученият Иън (Джеръми Ренър). На всеки 18 часа двамата влизат в кораба, за да установят контакт със същества от другата страна на стъклена преграда, които наричат Хептаподи, за да разберат защо са тук и какви са целите им. Докато обаче дойде моментът да се зададе големият въпрос, трябва да се премине през разчитането на сложни логограми, което изнервя подрънкващите с оръжия.

В началото обмяната на информация между 12-те държави, над които са надвиснали корабите, е приятелска и открита. Но скоро нетърпението, политическият натиск и хаотичните решения прекъсват комуникацията. Започва надпревара с времето, която ескалира, а бъдещето се оказва в ръцете на Луиз – жената, която може да прочете времето като дума палиндром, еднаквa отпред назад и отзад напред.