Начин на живот

"Плажът" с Леонардо ди Каприо на живо

По женски в тайландския курорт Пукет

"Плажът" с Леонардо ди Каприо на живо

След като видяхме хаотичния Тайланд, беше време да се насладим и на подредения му курортен живот. Или поне така си мислехме. Истината е, че тръгнахме за това пътуване не особено подготвени какво точно ни очаква в Пукет. Бяхме настроени за някакъв явно нереален микс от приказни празни плажове, луксозни хотелски комплекси, прецизна организация и чистота по улиците (нямам идея защо!) и висококласен нощен живот.

Всъщност това, което ни посрещна тук, не бе много по-различно от Банкок - абсолютен хаос и пазарлъци навсякъде. Единствено плажът беше добре организиран, дори прекалено. Цялата плажна ивица на Карон беше изпълнена със забраняващи къпането знамена (къпането беше възможно само в специфични, обозначени зони - на Карон те бяха три за целия плаж). Предполагам, няма нужда да споменавам, че бяха винаги препълнени. И всеки път, когато някой "мръднеше" лекичко, било то по невнимание или изблъскан от поредната вълна, спасителите свиреха като полудели. Та плажното ни изживяване в Пукет не беше толкова приказно, както си го представяхме. Но пък беше красиво.

Хотелът поне не ни разочарова и в крайна сметка прекарахме повече време край басейна, отколкото на плажа. Честно казано, чудесното мохито (и двата happy hours на ден) също помогна за това. Що се отнася до местната храна обаче, внимавайте - изключително пикантна е!

Най-незабравимото преживяване за мен по време на престоя ни в Пукет със сигурност бе посещението ни в Ко Чанг Сафари - център за трекинг със слонове, разположен в каучукова гора над плажа Ката с прекрасни гледки към залива. Няма да навлизам в подробности доколко тази "атракция" е етична.

Единствено искрено се надявам, че цената, която платихме (800 бат на човек за 30 минути), ще бъде разумно похарчена за благосъстоянието на животните.

След като нахранихме с банани няколко слона и след като трудно се разделихме с тях (те са прекрасни животни, които изненадващо ми подействаха страшно успокояващо), се отбихме в Ката за следобедна разходка, коктейли и вечеря от вкусни и учудващо семпли морски дарове. Ката е по-оживена зона от Карон, но не е толкова пренаселена, както Патонг.

Следващият ден бе денят, който очаквахме с нетърпение, откакто бяхме пристигнали на острова - дневно приключение до островите Пи Пи! Най-накрая щяхме да посетим райските плажове от филма "Плажът", макар и да знаехме, че Лео няма да е там. А дори и да беше, едва ли щяхме да успеем да го видим. Беше претъпкано. Навсякъде! Където и да отидехме, винаги имаше поне още 20 лодки, пълни с туристи. Така че, за мое голямо съжаление, Пи Пи се оказаха разочарование.

Въпреки това успяхме да поплуваме между карстовите скали.

Видяхме маймунки в естествената им среда.

Отскочихме и до остров Бамбу, където всъщност са заснети плажните сцени от филма. Докато бяхме тук, се поогледах наоколо и забелязах, че съм заобиколена от гора от селфи стикове и туристи, до един опитващи се да щракнат перфектната снимка. За социалните мрежи, предполагам. И някак ми стана мъчно. Не за тях самите. Те са в пълното си право да се наслаждават на живота си, както пожелаят.

Стана ми тъжно за мястото, на което се намирахме - райски красив плаж, снежно бял пясък, карстови скали в далечината… И никой не можеше да му се наслаждава спокойно така, както то заслужава. Сякаш на самия плаж му бе отнета възможността да даде всичко, което може да предложи… И се зарадвах. Ей така, за себе си. Че го забелязах. Спрях за миг и опитах да се изолирам от всички наоколо и да се насладя на този уникален момент, за който бях мечтала от години. В крайна сметка не беше чак толкова лошо изживяване.

Нямаше как да си тръгнем от Тайланд, без да опитаме Тай масаж. Посетихме традиционно масажно студио, много близо до хотела ни, и срещу 300 бат ни помачкаха добре в продължение на един час. Всъщност очаквах да е по-болезнено изживяване.

Честно казано, когато се прибрах от това пътуване, се чувствах леко разочарована, но сега, докато пиша за него, осъзнавам колко много нови и незабравими преживявания съм имала там. И въпреки че не беше това, което очаквах, насладих му се. По свой, дори и понякога мрънкащ начин. А пътуването не е ли именно за да те накара да излезеш от черупката си и да създадеш несравними спомени?

Благодаря ти, Тайланд, че ми го напомни!

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.