Любов и други бедствия

Разговор за двете жени

Не искам да ви разказвам за две жени – просто някои две жени, а за двеТЕ жени, които живеят в мен.

Разговор за двете жени

Здравейте. Не искам да ви разказвам за две жени – просто някои две жени, а за двеТЕ жени, които живеят в мен. И всичко това, провокирано с години под формата на мисли, разговори, анализи, случки. Не знам дали и у вас живее повече от една жена, но подозирам и се надявам, че не съм сама.

Аз съм и тази, която "може всичко" (както беше казала дъщеря ми на учителката си в първи клас), и тази, която не иска да може всичко. Та разказът ми е за феминизма. И ще използвам най-простото обяснение на думата: застъпничество за правата на жените в политически, социален и икономически аспект на равенство с мъжете. [[quote:0]] Живея с прекрасно, свястно и вълнуващо ме момче вече 21 години. Пиша за "Момичетата от града", пътувам с приятелки по женски, излизам със и без момчето, не подреждам масата сама, не пазарувам само аз, не взимам децата от училище само аз, имам собствен финансов комфорт. С две думи, това е моята terra feminina. Бързо схващам, когато някой ме подценява, защото съм "жена". И бързо преставам да уважавам този някой.

А когато виждам жени, които излъчват сила и интелект – ами правят ми деня, да го кажа накратко. И жените с кауза (както и мъжете с кауза, разбира се) ми действат много вдъхновяващо. Затова нека да го кажа така: вдъхновяващи хора.

Обаче там е и другата жена – тази, която предпочита да се вози на мястото до шофьора, да не си разделя сметката (и това много често е страшно готино и може би вече старомодно), да не се меси в маршрута към морето. Но ще съм честна – трудно ми е. С втората жена ми е по-трудно. Но усещам, че тя е също толкова естествена и истинска, колкото първата. И даже ми дожалява, че не мога или не знам защо, но не й позволявам по-често тя да е аз. Защото много я обичам. [[more]] После се намесва и дъщеря ми. И баща й (момчето), който иска тя да прави всичко, което пожелае, да види света без граници, да знае, че повечето неща са възможни. Кметът на Лондон (който има 2 дъщери) нарича тази роля на бащата "феминизъм на стероиди". По неговите думи, "ако вярвате, че жените трябва да печелят, колкото мъжете, и да постигат всичко, на което са способни – значи сте феминист". Но за мен остава загадка как да го постигнеш това всичко, но по някак по-елегантен начин, без видими мускули. Оставам с впечатлението, че положението е хем боли, хем сърби. Хем ми е трудно да стоя настрана, хем не искам да съм все в центъра.

А вие?

Десислава Димова, най-често подписваща се като ДД, успешно избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5 сантиметрови, формални токове. За огромна собствена радост все повече прави това, което харесва - мисли и пише. Хваща тема, обръща, пече, задушава, добавя сос, докато накрая стане готова.