На десетата минута ме хвана клаустрофобия, но малко по-късно разбрах, че няма излизане, докато не свърши организираният тур. Намирахме се на 46 етажа под земята и продължавахме да слизаме. Солните мини Виеличка, край Краков, са едно от чудесата на Юнеско и място, дълбано от човешка ръка в продължение на столетия. Няма как да е било по друг начин, защото солта е била едно от най-големите национални богатства и една трета от приходите на подземните солници са отивали направо в полската кралска хазна. В огромните галерии са работели стотици миньори, живеели са коне, функционирали са църкви и катедрали.
През 19 век е било популярно схващането, че солните изпарения от подземните реки и езера помагат на болните от туберкулоза. Затова солниците станали и обект на балнеолечебен туризъм, покрай който ги посетил Шопен и обикновено любопитство, заради което се отбил Гьоте. Всички известни личности, посетили солниците, са се сдобили със статуя там, а като прибавим статуите на полски крале и велики личности, подземното царство се превръща в музей.
Накрая ми беше доста тежичко, на 150 м под земята. През цялото време ме спасяваше моят верен приятел Стефан, който ме окуражаваше с думите, че се намираме във великите владения на джуджетата от света на Толкин. Истината е, че когато съм чела за Мория и Eребор, съм си мислила, че тези подземни селения са плод на въображението на великия англичанин. Видяла веднъж обаче подземните солници край Краков, съм сигурна, че реалният живот в този случай надвишава всяко въображение...
