Нещо очаквано

Ретроспектива на Ларс фон Триер на 18-ия София Филм Фест

Неговата цел е да припомни изконните ценности на кино-изкуството: сюжет, актьорска игра и смисъл; специалните ефекти и използването на високи технологии са абсолютно изключени.

Ретроспектива на Ларс фон Триер на 18-ия София Филм Фест

Наближава едно от най-вълнуващите събития на годината – София Филм Фест. Тазгодишното издание, освен традиционно отлични кинематографични творения, ще ни представи и ретроспектива на един от най-провокативните режисьори на нашето време. Ларс фон Триер ни разтърси дълбоко още с “Порейки вълните” в далечната 1996 година, шокира ни с “Идиотите” (1998 г.) и окончателно се превърна в може би най-интересния европейски кинотворец с неземния “Танцьорка в мрака” (2000 г.). Трите филма съставляват неговата трилогия, посветена на доброто; експеримент, с който Триер изследва мистичната територия на безусловната женска любов. Те са и приносът на режисьора към основаното през 1995 г. от него и Томас Винтенберг (наскоро ни отнесе с „The Hunt“) авангардно течение Догма`95. Неговата цел е да припомни изконните ценности на кино-изкуството: сюжет, актьорска игра и смисъл; специалните ефекти и използването на високи технологии са абсолютно изключени. Към новосъздадената Догма-религия се присъединяват и още двама режисьори, Кристиян Левринг и Сьорен Крах-Якобсен.

За „Танцьорка в мрака“ Триер е отличен със „Златна палма” в Кан, както и с Европейската филмова награда за най-добър филм за 2000 г. Бьорк печели приза за най-добра актриса в Кан, огромно признание за гениалната певица, позната ни дотогава само с изключителната си музика.[[more]] 3 години по-късно датският режисьор фрапира публиката с „Догвил”. Филмът е първият от новата му трилогия, посветена на Америка. Главната роля е поверена на Никол Кидман, която се справя блестящо с това предизвикателство, доказвайки на всички, че е великолепна актриса. Втората част от замисления епос е „Мандерлей“ (2005), в който Триер за първи път работи с Уилям Дефо. Съюзът им е наистина продуктивен, защото продължават съвместната си дейност в „Антихрист“(2009), шокиращ филм, който едновременно привлича с могъществото на визията си и силно отблъсква с насилието, което струи от безкомпромисните кадри. Филмът е обявен за най-добър скандинавски филм за 2009 година. Следва акламираният психологически трилър Меланхолия“, номиниран за „Златна палма” в Кан, а Кирстен Дънст получава Наградата за най-добра актриса. На Европейските филмови награди „Меланхолия” е обявен за най-добър филм.

Следващата велика творба – сигурни сме, че ще е такава – на великия Триер е „Нимфоманка“. Поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-тата й годишнина е разказана от гледна точка на главната героиня – самообявилата се за нимфоманка Джо (Шарлот Генсбур, любима на режисьора от „Антихрист“ и „Меланхолия“). Премиерно ще гледаме филма на София Филм Фест през март месец и наистина - вълнуваме се отсега.