Неделен книжен клуб

Рунически истории

„Рунически знаци” на Джоан Харис е такава книга, която хем не дава да я оставиш, хем от време на време те кара да се чудиш защо я четеш. От една страна – това е фентъзи със страхотен размах, от друга – през цялото време имах чувството, че е написано прекалено набързо и на моменти дори авторката не е знаела как да оправи кашата, която е забъркала в устрема си. И така, скандинавската митология е в основата на тази приказна история, в която става дума за богове, за руническа магия и за вечната борба между доброто и злото, тук – между реда и хаоса.

Рунически истории

„Рунически знаци” на Джоан Харис е такава книга, която хем не дава да я оставиш, хем от време на време те кара да се чудиш защо я четеш. От една страна – това е фентъзи със страхотен размах, от друга – през цялото време имах чувството, че е написано прекалено набързо и на моменти дори авторката не е знаела как да оправи кашата, която е забъркала в устрема си. И така, скандинавската митология е в основата на тази приказна история, в която става дума за богове, за руническа магия и за вечната борба между доброто и злото, тук – между реда и хаоса.

Скандинавските богове на Джоан Харис са по-скоро шайка изпаднали величия, които се опитват да намерят мястото си в новата схема на света, където властва един безименен господ, ръководещ орден от безумци, напомнящи много на светата инквизиция. В борбата си срещу силите на Реда, старите богове, ръководени от Один разбира се, намират подкрепа в лицето на две млади момичета, дъщери на Тор. „Рунически знаци” е последвана от „Руническа светлина”, а всеки от двата тома е посветен на една от двете девойки, без борбата и лагерите да са много различни.

Джоан Харис успява да изгради цялостен свят, но не е била много старателна в детайлите и не е имала търпение да ни ги опише вълнуващо. Действието се развива прекалено бързо, за сметка на ужасно многото повторения – най-вече на описанията на доста стереотипните й герои. Най-симпатичният от всички за мен беше Локи, който определено внася доза ирония в цялата история и оцветява картинката. Ако не направите като мен, а прочетете двата тома с известна пауза помежду им, може би ще се забавлявате повече.