Между 8 и 10 февруари агенция „Сова Харис” проведе у нас социологическо проучване, свързано с проблема с домашното насилие и с нагласите спрямо ратифицирането на Истанбулската конвенция. Изследването е реализирано чрез стандартизирано телефонно интервю CATI с 828 души.
Срещнахме се с директора на „Сова Харис” Васил Тончев и поговорихме за резултатите и основните изводи, които могат да се направят от това проучване.
Г-н Тончев, разкажете ни повече за насилието в българските домове. Колко е голям проблемът?
Хората, които споделят, че са били потърпевши от домашно насилие, са 22%. Процентът съвпада с този на хората, които казват, че са били свидетели на домашно насилие. Това означава, че насилниците не приемат действията си като насилие, т.е. то се възприема като такова само от потърпевшите. В огромната си част жертвите са жени.
Познат ли е този този проблем в самото ни общество и каква е нагласата спрямо него?
Да, половината от хората казват, че знаят за случаи на домашно насилие сред близкото им обкръжение или познати. 94% са против домашното насилие над жени, а 95% смятат, че не бива да се допуска насилие над деца.
Това е хубаво като принципна позиция, но аз си мисля и за реакцията. Знаят ли хората как да реагират, когато са жертви или свидетели на насилие?
Има голямо недоверие в това, че някой може да се намеси и да помогне – и при потърпевшите, и при свидетелите на насилие. Огромната част от хората, които са били потърпевши (61%), са се опитали да решат сами проблема. 24% не са реагирали по никакъв начин, 22% са споделили в семейството, а едва 12% са потърсили помощ от полицията. До съда са достигнали единици, статистически не могат да се уловят.
Нека поговорим малко за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие или Истанбулската конвенция, както е по-популярна. Какво се случи?
Случи се изместване на темата и за нея не се говореше по същество. Не бяха обяснени понятия като стереотипни роли на пола например, „джендър” се превърна в едва ли не мръсна дума и в резултат много хора се заблудиха за целите на този документ. 30% от хората не свързват конвенцията с борбата с насилието, а с легализирането на гей браковете, с отглеждането на деца в хомосексуални семейства, с въвеждане на „третия пол” – неща, които изобщо не са обект на конвенцията.
В същото време необходимите мерки, свързани с домашното насилие, останаха неизяснени. Само 11% смятат, че ратификацията на конвенцията ще ограничи насилието над жени и деца. В крайна сметка съотношението между хората, които смятат, че България трябва да ратифицира документа, спрямо тези, които са против, е 1 към 3.
Според Вас в този процес имаше ли външна намеса, партийни интереси в този разговор?
Да. В хода на разговора партийните централи са имали влияние върху своите симпатизанти. В ГЕРБ поддръжниците на конвенцията преобладават, тя получава съществена подкрепа и от симпатизантите на традиционната десница, докато при БСП и Патриотите мнозинството е против документа. Симпатизантите на ДПС са в голямата си част в пасивната позиция „не мога да преценя”.
От всичко, което чета, оставам с впечатлението, че няма никаква чуваемост между противниците и приемащите конвенцията и че разговорът не може да се нормализира. Какво трябва да се случи, какво липсва?
Да, и от двете страни липсва чуваемост. Липсва модел, по който това да се случи. Ако бяха обяснени понятията, сега нямаше да има такъв проблем.
Над 100 университетски преподаватели, хора от хуманната област, които са професионалисти и се занимават с тези теми професионално, се изказаха в покрепа и казаха, че не виждат проблем, аргументираха се.
Според мен Конституционният съд също ще се произнесе положително за ратифицирането на конвенцията.
Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!
