Зад това заглавие стоят – една американска легенда – в случая образът на самия рейнджър и неговия верен партньор Тонто; един култов актьор – Джони Деп; един холивудски хубавец със забележително име – Арми Хамър (дядо му е бил един от най-известните мошеници на 20-ти век, личен приятел на Ленин, изнесъл несметни богатства от Русия); режисьор с въображение и чувство за хумор – Гор Вербински и няколко характерни британски актьори в малки, но важни роли – Хелена Бонъм Картър, Том Уилкинсън и Рут Уилсън. Всичко това прави очакванията към филма доста големи и трябва да призная, че изобщо не съм разочарована.
Разбира се, това е един абсолютно холивудски филм, който работи само с клишета, но го прави така умело и забавно, че не дразни дори и за миг. Като се изключат някои дребни и нелепи детайли като детето, на което Тонто разказва цялата история и чиято роля е напълно непонятна, извън запълването на екранно време, главната героиня с видима козметична корекция на устните или избелените зъби на Арми Хамър, които почти светят в тъмното. Затова пък индианците и каубоите са абсолютно като в старите легенди за дивия запад – първите целите изрисувани и с пера, танцуващи „танца на смъртта“ около огъня, нападащи врага смело с бойни викове и говорещи само с притчи, а вторите брадясали и мръсни, с клечки за зъби в уста и ходещи винаги в група.
Джони Деп и Арми Хамър като екранна двойка са много симпатични и смешни, но през повечето време се гърми и трещи толкова, че шегите остават съвсем на заден план. Това е едно истинско приключение от тези, старомодните, с добре дресирани коне, вагони с плюшени седалки и пердета с пискюли и жени с корсети и боти над глезена. Достатъчно впечатляващ, без да е вълнуващ, един подходящ филм за лятото, когато трябва да пестим емоциите си за случващото се извън киното.
