Едно време майка ми казваше "хранила майка синове, да не са празни друмове", защото се прибирах вкъщи само да спя (а понякога и това пропусках), като на хотел. За сметка на това сега прекарвам времето предимно вкъщи, изолиран, с музика, филми, книги, футбол и нет.
През деня съм гледал любимите си уестърни - наивната класика "Сбогом, Гринго" и недооценения стандарт в жанра, шедьовъра "Ride Lonesome" (с Рандолф Скот, когото злите езици определят като любовник на Кари Грант, а те просто са имали съвместна къща на плажа в Лос Анджелис). Затова съм зареден с добро настроение, т.е. "хейт"-ът няма да бъде първи избор. Уж...
В "железния кон" ме умиляват (както се казваше в един приятен испански филм "Камикадзе", "или се оставяш мъката да те изяде отвътре, или я загърбваш и продължаваш напред") майка и син. Тя е над 70-те, но с крепка фигура, сигурна поклащаща се походка, здрав розов цвят на свежата като на абитуриентка лъскава кожа, почти без бръчки, с приятно и добродушно излъчване, пременена в запазен (някога скъп) кожух (20 градуса на сянка е!) и... невероятни шарени чисти апрески, но не широките с изкуствена вълна по ръба, а тесни, сега пак модерни. Синът е живо доказателство за деградацията на рода, гащник (лъщящото мазно износено полупрозрачно дъно на панталоните му е почти на нивото на колената) с воднисти очи, землист тен, простоват лик и неутрално и тъповато изражение. Но заедно излъчват някаква ведрост и спокойствие...
По любимата "Витошка" се сблъсквам с един редовно сновящ, когото обаче досега не съм описвал заради пълната му абсурдност, уникалност и несъвместимост с нищо наоколо (малко е като "лъвчетата" от комунизма) - загорял на "кварц", с пухенка без ръкави, баскетболни кецове, къси панталони и бяла фланелка. Ходи наперено с изнесени настрани ръце и лакти (знаете, тази уморителна поза, тренирана пред огледалото, уж взета назаем от културистите, при които идва естествено поради релефа, известна като "таралеж под мишниците"). Крачи патраво, на подскоци и импулсивно, оглежда се победоносно и предизвикателно с вирнато скулесто и мършаво лице, увенчано с празни маслинени очи с поглед, по-луд от този на Джони Ротън през 70-те.
Вече съм на "Раковски" до НАТФИЗ, когато пред мен изхвърча от такси, без да гледа къде стъпва, анаболен мутант, пременен траурно (има си хас), с обла микроскопична главичка върху огромно обло тяло на гънки, понесено от обли, трътлести, прави и дебели като колоните на Народното събрание крачета (разбрахте ме, диетата и здравословното хранене са забранени, а спортът е пухтене и потене под тежести във фитнеса). Отправя се към отвратително, винаги празно заведение (охраната е повече от посетителите в петък) със сгрешено заглавие. Хубаво е да се знаят западни езици, но и правописът в тях е важен! Пита нещо, обръща се и с усилие артикулира: "Туй "Карусьел" бье, нье йе "Маскара"!... Това последното, дупка, в която кисели чичковци и презрели лели ближат едно малко цяла вечер, дефилират и уморени си лягат сами, отдавна (за радост) затвори!
Майка ми беше жена с широко сърце, лъчезарна и общителна, която намираше общ език с всички, а аз, за жалост, не можах да наследя това качество от нея (по скоро съм темерут подобно на баща ми). Като онзи герой на Съмърсет Моъм "съдя, без да осъждам" и като Айн Ранд "съдя и съм готов да бъда съден". Не изпитвам омраза, защото това е уморително чувство, което те изяжда, а неговият обект не знае и нехае за него. Виж, неприязън, злобен хаплив език и критики не си спестявам, но това е предизвикано по-скоро от идеали, ценности, естетическо чувство и стремеж към красота и хармония, към абсолют, към Бог. С това се оправдавам...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
