Това е една много смешна книга. И в същото време е обидно малко да се каже само толкова. Защото освен това, романът на Алек Попов „Сестри Палавееви“ е също така и автентичен, исторически убедителен и въздействащ, информативен и забавен партизански роман. Образец от жанр, който не съществува досега и в който много трудно ще се включат други автори.
Тази книга е всичко, което обичам в Алек Попов – чувство за абсурд, мярка, прецизен език, внезапни завои към света на свръхестественото, автентична атмосфера на съответната епоха и герои, които макар и еднопланови, всъщност са съвсем истински.
Кара и Яра Палавееви са красиви близначки от богато семейство, които решават да се посветят на революцията и стават партизанки. По стечение на обстоятелствата и загадъчната логика на Партията, те попадат в отряда на Медвед – висш функционер със съветска закалка, напълно лишен от пролетарски илюзии, затова пък пълен с руски думи и авангардни военни идеи. Самият отряд се състои от смешно малко хора, повечето пернишки селяни, изгонени в гората от жените си поради прекомерно пиене. Сблъсъкът между двата свята довежда до неочаквани и абсурдни ситуации, описани от автора съвсем сериозно и с всички атрибути на онзи високопарен език, на който са се пишели партизанските романи едно време. Това прави книгата истерично смешна – поне за запознатите с подобна литература. За останалите има достатъчно обяснения и очевидно забавни ситуации.
Всичко това не е обидно и не звучи като подигравка към хората, които наистина са оказвали съпротива на официалната власт по онова време. По-скоро звучи като опит да се погледне от друга гледна точка на всички безумни, непоклатими канони и герои на антифашистката борба, с които са отгледани поколения наред и зад които стоят реални личности, грешки и недомислия, стои реалният живот.
За някои смешна, за други интересна или носталгична, за трети информативна – мисля, че в тази книга има достатъчно за всеки. Чете се буквално на един дъх и ви я препоръчвам искрено.
