Любов и други бедствия

Щастието е скучно

„Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему” казал Толстой

Щастието е скучно

„Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему” казал Толстой и е бил прав. Щастието е скучно!

Ако ти в този момент си щастливо обвързан/а (при това не от скоро), сигурно с изненада осъзнаваш, че щастието ти е монотонно.

Позволи ми да се престоря на врачка и да предположа, че често чувстваш притеснение от това, че нямаш някакъв належащ проблем с половинката си, с който да се справяш. Също така смея да твърдя, че често се сещаш за миналото и по-точно за едно старо гадже, с което имахте бурна и вълнуваща връзка. В онази връзка сърцето ти се разтуптяваше, когато се видехте, сексът беше неописуем и сега, колкото и да ти е тежко да си го признаеш, понякога си спомняш за него/нея и си мислиш „защо сегашната ми връзка не ме кара да се чувствам така?”

Не те кара, сигурно няма да те накара и не очаквай това да се случи, защото това, което сте имали с онова бивше гадже, не е било щастие!

Нека продължа с „врачуването”. Ти така и не разбра дали те обичаше, а така силно желаеше вниманието му. Всеки път, когато ти се обаждаше, ти изтръпваше и стомахът ти се свиваше на топка. Така и нищо сериозно не се получи между вас.

[[quote:0]]

Реакцията, която си имала при редките си контакти с този човек, е физиологична реакция, свързана с притеснение и прилив на адреналин –  типични при проява на страх от социално отхвърляне. Може би ти така и не осъзна това, но страхът да бъдеш отхвърлен/а от този така или иначе дистанциран човек бе по-силен от твоята любов към него.

Силни усещания, възбуда, адреналин, готовност да скочиш от леглото в 3 през нощта, само за да се срещнеш със някого, на когото сега му е хрумнало да ти се обади – това не е щастие, това е реакцията на организма, когато е под заплаха.


Е да, несъмнено сте имали и хубави моменти заедно. И все пак предполагам, че те са били кратки затишия пред буря или сдобряване след скандал. Всъщност това, което ти си спомняш като приятно чувство тогава, не е по-добро от това, което ежедневно изпитваш сега, просто тогава е имало огромен контраст между вашите събирания и раздели или между моментите, в които си получавала внимание и когато са те отхвърляли. Адреналинът и страхът от изолация пък повишават либидото. Това е причината сексът да ти се е сторил особено горещ, но като се замислиш, не сте правили нищо кой знае колко уникално.

Защо и как тази персона е отключила в теб тези бурни емоции, по тази тема не смея да спекулирам. Може да ти отнеме месеци терапия, за да разбереш това. Ако знаех лесен начин как да спрем да се вкопчваме в хора, които не ни правят щастливи, щях вече да съм милиардер. Важното тук обаче е, да се поучим от грешките и да спрем да очакваме невъзможното. Самата есенция на някои връзки е да те карат да се чувстваш незадоволен и отхвърлен. В тях няма да откриеш щастието, колкото и да го търсиш.

Щастието е в монотонната скучна сигурност, че имаш човек, на когото можеш да разчиташ; че има някой които се нуждае от теб толкова, колкото и ти от него; че в обозримото бъдеще вие двамата ще се справяте с живота заедно и ще провокирате най-добрите си качества един в друг; че ще правите секс, когато пожелаеш, а не когато някой благоволи да ти обърне внимание и ще го правите толкова често и толкова много, че сигурно в един момент ще започне да ви се струва еднообразен. [[more]] От друга страна, щастливата връзка не те ограничава да се вълнуваш. Тя ще ти бъде подкрепа когато покоряваш нови върхове в професията си и ще ти е компания когато опитваш нови вълнуващи приключения (дори сексуални, ако сте достатъчно свободомислещи). Сигурността няма да убие страстта ви, ако вие не й позволите. Експериментирайте! Връзката ви ще бъде причина за много положителни вълнения и за малко отрицателни също, но няма да те доведе то пропастта на съмнението и да те върне обратно само за да те отхвърли пак. 

Д-р Мила Петкова e основателка, автор и редактор на сайта за онлайн психология Mila’s Wellness. Занимавала се e с европроекти в социалната сфера, разработвала e обучителни програми и тренинги. През 2010 г. завършва магистратура по психоанализа в Испания и в момента е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе”.