Романът на Алисън Патаки, дъщеря на бившия губернатор на щата Ню Йорк, за мен беше една приказка, разказваща за непознати личности и събития, история, която, ако ползвам един от любимите изрази на майка ми, "попълва някои от многобройните бели петна в образованието ми". [[more]] Елизабет, наричана от близки и непознати Сиси, е красавица, модна икона, на която жените от всички съсловия се стремели да подражават. Тя била и страстна любителка на ездата, увлечена в поезията, неспокойна и меланхолична душа, неспособна да се задържи на едно място. Ако оставим настрана всичките й будещи симпатия качества, аз, от позицията си на читател, не спрях да си задавам въпроса защо всички тези знатни девици, за които е ясно, че ще бъдат омъжени по политически причини, не са подготвени за отговорността да си владетел. Лоша шега, изиграна на цели народи и предопределяща съдбините на цели държави. Поради социалните очаквания жените са превърнати или в сурови личности, разглезени красавици, или в меланхолични неудовлетворени души. Защото животът на красивата Сиси, на която жените завиждали и която мъжете желаели, съвсем не бил щастлив.
А Алисън Патаки в заключителните си обяснителни бележки си позволява да зададе интересен въпрос: дали, ако? - изкушение, на което и аз не устоях. Дали, ако тази полагаща толкова усилия за външния си вид и запазване на хубостта си дама бе вложила малко повече обич и разбиране към сина си, към политическите реалности, новите идеи; дали, ако беше вдигнала очи от пъпа на своето нещастие, светът нямаше да е друг сега?! Но това са спекулации, затова насладете се на тази приказка за красиви дами, страсти, заговори и вълнения, взети направо от не дотам далечната човешка история.
