Изкуство

So Independent: "Първият понеделник на май"

Всички на екрана изглеждат абсолютно щастливи хора, намерили своето място в света.

So Independent: "Първият понеделник на май"

"Модата е изкуство – тя докосва хората, вълнува ги и ги променя – какво друго можем да искаме от изкуството?", казва Ана Уинтур във филма "Първият понеделник на май". Този ден от годината е нещо като последната неделя на февруари за киното – през февруари са Оскарите, през май е балът на Института по костюмите към музея "Метрополитън" в Ню Йорк и откриването на традиционната изложба. Това е най-големият архив за мода в света и изложбите му са легендарни. Филмът разказва за миналогодишната, посветена на влиянието на Китай върху европейската мода. [[more]] Аз съм много пристрастен зрител. Знаех почти всичко за изложбата и филма още преди да го видя, бях чела статиите за експозицията във Vogue и, разбира се, бях гледала безброй снимки. Но нищо не може да се сравнява с емоцията от това да се проследи на екран целият процес от първоначалната идея до триумфалния завършек и да се види човекът, който стои зад всичко това. Андрю Болтън – легендарният куратор в Института по костюмите, който от тази година е и негов директор, е вероятно най-известният човек в този бизнес. Зад гърба му е изложбата за Алекзандър Макуин. Самият Андрю казва, че изложбата за Макуин е като воденичен камък на шията му и всички негови експозиции след това се сравняват с този успех. Изложбата за Китай успява да го надмине.  

China: Through the Looking Glass не е просто изложба с костюми. Това е цялостно преживяване, едно пътуване от древен Китай до наши дни, разположено изцяло в Азиатския отдел на музея "Метрополитън" и с артистичната визия на режисьора Уонг Карвай. Подобно на изложбата за Макуин, и тази се състои от поредица от зали, всяка със своя тема, цвят, настроение и светлина. Дори и на кино усещането е магическо.

А най-впечатляващо от всичко е, че това е филм, пълен с хора, които обожават работата си. От прекрасния Андрю, който мечтае да стане куратор в "Метрополитън" от 17-годишен, през Ана Уинтур и нейния екип във Vogue, до служителите в музея, които с ръкавици най-внимателно разгъват роклите за изложбата и възклицават възхитено – всички на екрана изглеждат абсолютно щастливи хора, намерили своето място в света.

А че модата е изкуство, за мен няма абсолютно никакво съмнение. И ако не вярвате, просто гледайте този филм!