Изкуство

София Филм Фест: "Мрежата"

Ако може да се обясни с една дума кое е различното в този филм, то тя ще е "нормален".

София Филм Фест: "Мрежата"

Името на режисьора Ким Ки-дук е достатъчно, за да напълни залата на киното, без значение какво предстои да видим. Така беше и този път, с насядали хора по стълбите в очакване на последния филм на корейския режисьор – "Мрежата". Това е напълно различна история от онова, което очакваме от Ки-дук, и ако може да се обясни с една дума кое е различното, то тя ще е "нормален". [[more]] Обяснимо е, че на тази възраст и в толкова политизиран свят режисьорът има нужда да покаже своята гледна точка. И обратно на очакванията, филмът е по-скоро сдържан като позиция и не бърза да посочи коя от двете части на Корея е "по-добрата".

Историята започва в мизерното бунгало на рибаря Нам (Рио Сун-бум), който се събужда по тъмно, за да хвърли мрежата си в реката, разделяща двете части на Корея. Риболовът помага на семейството да оцелее, така че Нам, симпатичната му жена и малката им дъщеричка живеят видимо спокойно и щастливо – както не малко обикновени хора навсякъде по света. Още същата сутрин се случва най-страшното – течението отнася лодката на Нам в южнокорейски води и той попада в ръцете на врага.

Тайните служби на Южна Корея са точно това, което се очаква – убедени, че служат на по-добрата Корея. Някои мъдри, други коварни, понякога добри, друг път жестоки – хора всякакви. Но за всички тях свободата и предимствата на собствения им свят са толкова очевидни, че им е напълно непонятно защо Нам настоява да се върне при семейството си в бедната си родина. Самият рибар е до комичност праволинеен – той пътува в колата със здраво стиснати очи, за да не гледа "изкушенията на Запада". Но дори когато "проглежда", Нам вижда само хора, не по-щастливи от тези в родината му, а единственото му познанство е с проститутка, която така изхранва семейството си.

Завръщането в Северна Корея е триумфално – Нам е сниман за централните новини, облечен в чисто нови дрехи (които веднага му взимат), с букет. Моментално след това е замъкнат в едно мазе, където го разпитват хора досущ като онези от другата страна. Този път без типичната за Ки-дук бруталност е показана жестокостта на хората, които вярват само в собствената си правота.

Разбира се, история като тази не може да има щастлив финал. И докато в Сеул за бедния Нам все пак се застъпва един от пазачите му и на моменти се забелязват проблясъци на хуманност, смелост да се отстоява различно мнение и свобода да се реши в полза на обвиняемия, то в страната на победилия социализъм това е абсолютно невъзможно.