Общество

Станимира: Да бягаш за добри каузи и да даряваш щастие

Когато се записва за участие в първия си полумаратон, й прави впечатление, че останалите участници носят тениски с надписи на различни каузи. И осъзнава, че те не тичат „просто така”, а събират средства за тези каузи.

Когато си мислим за бягане, обикновено се сещаме за стадион, на който професионалисти печелят медали, или за онези запалени по джогинга хора, които все по-често виждаме да тичат сутрин в парка. Но едва ли си представяме, че човек може да съчетае любовта си към бягането с правенето на добрини.

Именно това прави Станимира Георгиева. Както самата тя споделя, всичко започва на шега през 2008 г. Съпругът й, който обича бягането, се записва за участие в маратон в Румъния, където по това време живеят и работят. Станимира трябва просто да го закара за началото на маратона, след което да се прибере вкъщи и да продължи с другите си задачи за деня. Но когато отива на мястото, е запленена от еуфорията и всеобщото забавление. И се запитва: „Какво пропускам?”. Иска да се запише, но й отговарят, че не може в последния момент. И това запалва искрата.

Тъй като дотогава не се е занимавала с бягане, първо търси информация в Интернет как да тренира правилно. И започва да тича. С течение на времето си дава сметка, че бягането я научава на много неща. „Това е индивидуален спорт, който се практикува групово”, споделя Станимира. Така се запознава с много интересни хора и влиза в една много специална общност, която гледа отвъд собственото си ежедневие и помага на другите.

Когато се записва за участие в първия си полумаратон, й прави впечатление, че останалите участници носят тениски с надписи на различни каузи. И осъзнава, че те не тичат „просто така”, а събират средства за тези каузи. Това отваря полезрението й за това колко много хора имат нужда от помощ и колко много неща могат да се направят с малко лични усилия. Намира каузата, за която да тича, и започва да събира средства за нея. Успява да събере необходимата сума още преди самия маратон и я дарява на хората, на които помага.

Може би роля за всичко това изиграва компанията, в която Станимира работи по това време в Румъния, където цари атмосфера на съпричастност, подкрепят се дарителските и доброволческите инициативи на служителите. Или това, че работи в сферата на човешките ресурси и вижда как работата по общи социални каузи мотивира хората, прави ги по-лоялни и по-обвързани с фирмените ценности и организационната култура. Или общата страст, която споделя със съпруга си към спорта, бягането и дарителството. А може би и радостта в очите на хората, за чиито каузи е събирала средства и чиито очаквания за подкрепа е оправдала с дарението.

И докато тича и е сама с мислите си, размишлява за много неща. Например, че


в живота си е имала много дадени неща – като опит, талант, добра работа, щастливо семейство, благоденствие. И трябва да ги споделя и да дава на другите. Защото вярва, че „когато даваш и споделяш, пак ще ти се върне; трябва да даваме шанс на хората, които имат по-малко възможности от нас; трябва да даряваме радост на околните.”

Така през 2012 г. се ражда идеята за маратон в България и Румъния в подкрепа на социални каузи (www.1000balkan.com). Целта е да се изминат 1000 км между двете държави, като част от тях се тичат, а част се преминават с велосипеди. И така вече шест поредни години Станимира и другите организатори промотират активния начин на живот, подкрепата към обществото, хората и организациите, които имат нужда от помощ, отговорността към природата. Предизвикателството да изминеш 1000 км, е голямо, но с всяка изминала година желаещите да се включат са все повече. Някои участват за цялото разстояние, други – само за част от него. Трети се включват като доброволци в организацията.

Много ценна е помощта и на компаниите, които добавят финансиране за каузите или дават платен отпуск на служителите си да участват като част от корпоративната си социална отговорност и желанието им да помагат на обществото. Каузите, които се подкрепят, са разнообразни – като се започне от „Хлебните къщи”, стипендиите „Готови за успех” на фондация „BCause”, фондация „Дечица”, „Мулти Култи Колектив” и др. Но по-важното е, че се включват все повече хора. Самата Станимира казва: „След мен идват други дарители. Хората се увличат и стават посланици на каузите.” И това й носи огромно удовлетворение, защото всеки има професионална роля, но е много важно да намери и социалната си роля.

Това мото следва и в бизнеса, който създава, когато се връща в България. В социалното предприятие, което основава, съчетава правенето на шоколад с мисията да помага на хора с по-малко възможности. Така първият назначен служител е човек с интелектуални затруднения, изпратен от фондация „Светът на Мария”. Станимира вярва, че колкото повече се развива бизнесът й, толкова повече шансове ще има за хора с проблеми – самотни майки, хора с увреждания, хора в нужда, да работят в него, да получат нови умения, да развият потенциала си, да придобият самочувствие, че могат повече, и да дават пример и на останалите.

В края на разговора ни Станимира цитира пасаж от книга, която в момента чете и която я вдъхновява: „Шампионите в спортовете за издръжливост рядко отдават своя успех на физическите си способности. Те често обясняват предимството си не с факта, че имат повече, което да дадат, а че са успели да дадат по-голяма част от наличното”. И допълва, че винаги можем да дадем нещо от себе си, от това, което имаме. И няма да обеднеем. Независимо дали това ще е бягането или правенето на шоколад, важното е да отидем в общност, която ни е по душа, и да намерим каузите си, за които да даряваме времето, усилията и енергията си.