Познавам творчеството на режисьора Лени Ейбръхамсън още от първия му филм "Adam and Paul", защото спечели "София Филм фест". Последваха средно добрият "Garage" и мно-о-ого хубавият "Frank" (непременно гледайте по "Синемакс"). Мисълта ми е, че неравният му път не предполагаше тазгодишното избухване - великолепният "Стая", с четири номинации за "Оскар" и почти сигурна статуетка за Бри Ларсън, писал съм възторжено за нея. Вече е и Филм на публиката в Торонто, Най-добър филм на Британските независими награди и има още 54(!) награди по света. В добавка- 8.3 в IMdb и №143 в класацията на сайта за всички времена! И не, суперлативите и отличията не са пресилени, а българските разпространители, разбира се, пак пропускат явления.
Ма (Бри Ларсън) и шестгодишният Джак (Джейкъб Трембли, къде ги намират тези деца?) живеят в... стая. Тя - изнурена, посивяла, занемарена, с нездрав тен и изпосталяла фигура, но с остатъци от необикновена хубост (въпреки че е около 20-ина годишна), успява да направи живота на детето хубав, интересен и пълноценен, защото го обгрижва с изключителна майчина любов - разхождат се между стените, гледат телевизия, споделят, тя му разказва поучителни приказки.
Той - дребен, жив, пъргав, подвижен, любознателен и буден, си мисли, че храсти има, но дървета не, планини също не съществуват, защото "не могат да се поберат в телевизора". Хранят се оскъдно и зъзнат, защото "Олд Ник" (Шон Бриджърс) - неприятен недодялан сприхав тип със зло и отблъскващо зачервено брадато лице, конфликтен нрав и груби обноски - рядко влиза, педантично ги заключва и рутинно пъхтейки, прави секс с Ма.
Той е отвлякъл майката като ученичка, изнасилил я е, затворил я е, а Джак е нежелан и създаващ проблеми страничен продукт... Ма обаче, чийто ум постоянно работи, успява да организира хитроумно бягството на сина си, и оттам филмът почва наистина.
Свободата като мечта и мираж, но и като отговорност и бреме, вината като самовнушение, любовта като универсално лекарство. Щастието е възможно, но първо трябва да си го позволиш.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
