Толкова смешна и абсурдна книжка не ми беше попадала отдавна. Искрено забавление на повече от 400 страници и никога не знаете какво приключение ви очаква след минута. Всъщност, приключение не е точната дума, по-вярно е да се каже „беля“ – ако Емил от Льонеберя беше пораснал, той щеше да е главният герой на този роман. Така или иначе, името на стогодишния дядо е Алан Карлсон – фамилията не е случайна, очевидно.
На всички нас, израснали с книгите на Астрид Линдгрен, винаги ни е било малко тъжно, че единствената ни възможност да се докоснем отново до този забавен и по своему мъдър свят е когато четем на децата си. За щастие сега има от същото, но за големи – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ е книга за всички онези, които са остарели, но така и не са „пореснали“ (помните това от Пипи, нали).
Алан Карлсон е точно на сто години, когато решава да избяга от старческия дом и тържествата за юбилея си и да изкара последните дни от живота си по по-забавен начин. Първата му работа е да си купи билет за първия възможен рейс на автогарата, втората – да открадне един куфар. Постепенно историята се заплита и в нея се намесват една престъпна банда от хора с много малко ум, един дребен крадец, един фалирал продавач на хот дог, една червенокоса фермерка, едно куче, което никога не лае и един слон. Междувременно научаваме историята на живота на Алан, която обхваща целия 20-ти век и целия свят – стогодишното старче се оказва авантюрист и оръжеен специалист от световна величина. Същевременно той е ходил на училище до трети клас, няма страх от никакви авторитети и разстояния, не се интересува от пари и почести и изобщо е толкова по детски чист и наивен, че човек е склонен да му прости някои неща. Включително някое и друго убийство…
Един обърнат нагоре с краката свят – точната доза абсурд, от която имаме нужда, за да започнем да гледаме с усмивка на всичко наоколо. Чудесна книга!
