Малко след “Дяволът носи Прада”, но преди “Джули и Джулия”, “Американска схема” и “Риболов в пустинята”, две от любимите ми актриси – Емили Блънт и Ейми Адамс – се срещнаха в един филм, който остана малко в сянката на успеха на “Мис Слънчице” (двата споделят общи продуценти, снимани са в Ню Мексико и имат дете в центъра на фабулата), но към който съм се връщала вече няколко пъти, когато съм имала нужда от приземяване и кураж.
Този филм, рекламиран като комедия, е наистина донякъде смешен, но носи много голям драматичен заряд, който те стиска за гърлото през цялото време и тук се разминава с “Мис Слънчице”, който лично аз приех далеч по-леко.[[more]]В “Sunshine Cleaning” отново има проблемно семейство от класата на работещите бедни. Главната героиня Роуз (Ейми Адамс) е от онези жени, които са били много харесвани в училище, умни и с бъдеще, но както понякога се случва в живота, бързичко попада на неподходящия, забременява от него и от там насетне основната мисия в живота й е да отгледа сама сина си Оскар в постоянна борба с идващите сметки за плащане и в състояние на битова мизерия, която още повече впечатлява на фона на прашасалия пейзаж на Ню Мексико. Роуз оцелява чрез подхранване на една-две илюзии – че все някога ще получи някаква квалификация и че все някога той ще избере нея и детето им.
Помощта, която получава, е малка, но безценна – бащата Джо (Алън Аркин и тук е дядото), който се опитва да продаде каквото дойде, за да помогне, по-малката й сестра Нора (Емили Блънт), която в повечето случаи е по-скоро още една отговорност за Роуз. По една случайност и бащата на детето най-после изиграва положителна роля в нейния живот, след която тя тръгва по пътя на раздялата с илюзиите.
А за това, оказва се, не е нужно да променяш радикално посоката. Достатъчно е да промениш мъничко отношението към себе си и живота, и просто да вървиш напред, освободен.
