Поканиха ли ви на сватба това лято? Дано да сте от страната на булката, защото няма спор, нейната подготовка е много по-интересна. А и през лятото всичко може да се измисли перфектно, без фактори като прогнозата за времето да са от значение.
Роклята е вероятно онова, което най-много се забелязва на този празник и в някакъв смисъл сватбената дреха изразява същността на булката – било то нейните мечти или понякога нейния протест. Струва ми се, че последните години белите сватбени рокли си приличат доста, всички с бродерия, мъниста, корсет, връзки на гърба, широка и дълга пола с обръчи… Толкова ли са еднакви мечтите ни?
Как е започнало всичко… За първи път бялата рокля се появява като сватбена дреха през 1840 година, когато така е облечена кралица Виктория на сватбата си с принц Албърт. До тогава жените се омъжвали облечени с най-хубавата си рокля. След това традицията се разпространява и модните къщи започват да изработват специални дрехи за сватбения ден. Преди Втората световна война в Париж дизайнери като Ланвен и Вионет правят специални ревюта през лятото само със сватбена мода – булчински рокли, но също и рокли за майката на булката и за шаферките. След Втората световна война всяко ревю задължително завършва с булчинска рокля. И независимо в какъв стил са дрехите на ревюто, дори да са съвсем семпли, роклята в края е винаги уникална, пищна и в нея дизайнерите въплъщават цялата си фантазия. През 1965 година например Ив Сен Лоран показва булка-матрьошка, вдъхновена от традиционните руски кукли. С появяването на модната сцена на Макуин и Галиано, традицията на булчинските рокли за финал постепенно отмира, защото според тези двама дизайнери всяка рокля на ревюто трябва да е неповторима и превъзходна като сватбена. И техните са…
Това обаче не значи, че бялата рокля ще изчезне. Просто идеите, възможностите и вдъхновението стават все повече. Нищо в този ден не е извън тенденциите, нищо не е прекалено. Само трябва смелост и достатъчно голяма мечта. Впрочем, мечтите не са излишни дори и за нас, които няма да сме булки…
