[[more]] Знаете за пристрастието ни, особено на мен и на Елица, към скандинавските автори и към мрачните криминални романи от северните ширини. Въпреки че чета повечето автори, които се издават у нас, мога да отбележа, че само някои са на нивото на Ю Несбьо и Стиг Ларшон, които намирам за еталон. Този път обаче попаднах на автор, чието произведение е доста близо до това, което очаквам от този тип литература – мрак, експресивност, психологизъм, но и социална ангажираност. Когато най-мрачните кътчета на човешката душа не са само плод на индивидуално израждане, а и на социалната система, в която и ние, и те, най-големите злодеи, живеем и функционираме.
В романа на Ларш Кеплер, има от всичко това в равни дози. Зловещи убийства разтърсват интернат за млади проблемни момичета. Полицията подозира едно от тях в извършването на жестоките престъпления, но инспектор Юна Лина се оставя на интуицията си и тръгва по други следи, които не след дълго разкриват мрачната история на един безнаказан и толериран от социалната система сериен убиец.
Остава да си намеря и другите книги от същия автор – "Договорът Паганини" и "Хипнотизаторът", за които Елица вече е писала.
