Светът е тъжен. С тази констатация дочетох книгата „Теория за материята & светлината“ на Андрю Портър. Нито повече, нито по-малко. Страхотният стил на преподавателя по творческо писане в университета „Тринити“ в Сан Антонио разказва 10 истории. 10 истории, които спокойно може да преживяват вашите собствени съседи или дори приятели и близки, 10 разказа за истинския живот, който, както вече се разбрахме, е безкрайно, безкрайно тъжен.
Не знам защо, но тази тънка книга ми тежеше ужасно много. Всеки път щом я слагах в чантата си, имах чувството, че нося със себе си не обикновен сборник с разкази от 216 страници, а на рамото ми каца цялата вселенска мъка, която попивах ред по ред. Наистина нямам обяснение за това свое чувство, защото историите са прекрасни. Андрю е великолепен разказвач, който с абослютна лекота споделя за смъртта на едно малко момче, за неуспешен брак на адвокат и режисьор на документални филми и фаталното гостуване на Азус – младеж, дошъл по обменна програма за студенти в приемно семейство. Стъпка по стъпка се разхождаме из тъжната история на едно разпадащо се семейство, чиято дъщеря отказва да се омъжи за човек, когото не е сигурна, че обича и разбира се, ще се срещнем с щастливата 23-годишна девойка, току-що минали под венчилото младежи, чиято съдба на бездетно семейство ще научим само за една страница време. Нищо ново. Светът е изключително красив и тъжен. Всеки един миг в него се равнява на един ред от книгата, която четем или пишем и Андрю просто разказва няколко истории, като онези, които обичаме да научим за нашите съседи, защото чуждата история винаги е по-интересна. Особено, ако има красив край, а определено майсторството на Андрю е в прекрасните финали.
Но животът е толкова странен сам по себе си, че тази книгата натежа твърде много. Тя е прекрасна, наистина е! Просто исках да ви препупредя, за да бъдете подготвени за истините, които се крият между кориците...
