Изкуство

Торта / Cake (2014)

Клеър (Дженифър Анистън), героинята на “Торта”, e в състояние на постоянна болка от година. Намираме я в момента, когато в черната дупка вече са потънали хора, отношения, бъдеще...

Торта / Cake (2014)

Веднъж ме е болял кръстът. Продължи около пет дни и бях на ръба на лудостта. Болката обсебва мислите, времето и всичките ти сетива. Готов си на всичко, само да спре. За минути целият ти живот, тяло и дух е погълнат от тази точка като от черна дупка, която привлича всичко, оставяйки само самота и тъга. Отнема дори надеждата ти и ставаш лош.

Клеър (Дженифър Анистън), героинята на “Торта”, e в такова състояние на постоянна болка не от пет дни, а от година. Намираме я в момента, когато в черната дупка вече са потънали хора, отношения, бъдеще. Никой не я търси вече, дори в групата за подкрепа не я понасят, мъжът й се изнася. Физиотерапевтката й не може да се справи, не бележи никакво подобрение. Трудно намира достатъчно болкоуспокояващи, към които, разбира се, е сериозно пристрастена. Болката е смляла целия й живот, а от дъното на замъгленото й съзнание започват и халюцинации. Вижда една от жените в групата за взаимопомощ, която наскоро е сложила край на живота си, хвърляйки се от моста на магистралата.

До нея е само домашната й помощница Силвана – грижовна жена, на която, ако можех, бих изкрещяла: “Измий й косата!!!”, защото нали знаете онази коса на Дженифър Анистън! Колко пъти съм ходила с нейна снимка при фризьорката – “ето така искам”! А тук е мазна, сплъстена и нямаща значение. Лицето й е изкривено и подпухнало, езикът й е груб, а очите – угасващи.[[more]]Дженифър Анистън заслужаваше номинация за “Оскар” и наистина се разочаровах от Холивуд, когато не я предложи (все пак тя получи номинации от “Златен глобус” и Гилдията на американските киноактьори). Може би нямаше да спечели награда, но поне щяха да я признаят като сериозна драматична актриса, каквато с тази роля безпрекословно доказва, че е. Да излезе най-после от сянката на Рейчъл („Приятели“), ако щете и на Бранджелина...

Самата история има много трески за дялане и критиката не й го е спестила (събира едва 44% в Rotten Tomatoes, но и 92% от интереса на публиката). Заслужава си гледането, обаче, заради Дженифър Анистън и заради този момент в кариерата й, който се надявам да е преломен – тя играе ролята на тази агонизираща жена възхитително.

Докато гледах, често се питах: „Има ли по-голяма болка всъщност?“ Има, да. Има по-голяма болка. И за нея е филмът “Торта”.