[[more]] Тази книга, взета с намерението да ме разсее, сякаш отново ме върна към угнетяващата и мрачновата красота, излъчвана от картините на фламандските художници от XVII век, излъчвана от галериите на Райксмузеум.
Защото самата тя е такава, като отделни фрагменти, всеки един уж принадлежащ към цялото, но със собствено значение и живот, заплашващ и всъщност разрушаващ един перфектен на вид план за неблагонравно щастие. Внушава, че случайностите имат свой висш, издиктуван от бога смисъл, целящ да въздаде възмездие и да проправи път на изкуплението.
В отделните епизоди авторката поставя като мото цитати от модерните в онзи век морални емблеми, но и самият роман е като че ли с внушението на такава.
Почтени граждани, уповаващи се на бог и в негово име отвоювали от океана, спретнали и подредили в благочестив ред и благоденствие град, където дори една крехка като красиво цвете мимолетност може да разпали нездрава алчна страст.
Град, в който една любов не намира своя щастлив край. Само красивата и синя дреха наднича от отраженията, уловени в тягостните платна на художника.
