Изкуство

"Убийството на свещения елен"

Никол Кидман, Колин Фарел и Йоргос Лантимос за света отвъд познатото...

"Убийството на свещения елен"

Снимки: www.imdb.com

Един от откривателите съм на Йоргос Лантимос ("Омарът"), но напоследък ми е доста предвидим... Новият "Убийството на свещения елен" има награди в Кан (едната e за сценарий) и е отличен от критиците на Ситжес, оценен е със 7.1 (пада) в IMDb, но някак си натрапчиво ме облада усещането, че вече знам какво (което не е лошо), а и как ще се случи (което вече е лошо).

Стивън Мърфи (Колин Фарeл, пак безупречен) е авторитетен и преуспял хирург с масивно тяло, предразполагащо едро лице, гъста дълга брада и дълбоки, ала остри очи. Спокоен и дори муден, той е женен за повехналата, но поддържана руса красавица Ана (Никол Кидмaн) и има две чудесни деца - грациозната и гъвкава разцъфваща тийнейджърка Ким (Рафи Касиди) и дребният, енергичен и наблюдателен пакостник Боб (Съни Сулич). Най-добър приятел му е анестезиологът Матю (Бил Камп), който се оказва коварен и аморален (но за това по-нататък), а най-странното е, че често общува с източен, кльощав и сипаничав блед юноша - Мартин (Бари Киофан), с когото не го свързва нищо.

Младежът е "уайт траш", живее с вятърничавата си и палаво-порочна просташки изкусителна и занемарена майка (Алиша Силвърстоун). Стивън му дава съвети, черпи го и го храни, общуват като равни и дори като приятели...

И тъй като това е Лантимос, по средата на уж простичката, скучновата и леко мистериозна история Боб и Ким заболяват загадъчно и необяснимо, а с каменно лице Мартин обяснява на Стивън, че ще трябва да принесе в жертва един от семейството, за да изкупи вината си за смъртта на баща му, иначе ще умрат всички, и то след жестоки мъки.

"Убийството на свещения елен" всъщност е най-логичен като интрига и праволинеен като развитие на сюжета филм на Лантимос, с изведен и окончателен финал. Може и да не вярваме в суеверия и зли сили, но ако древните митове и предания не са били рожба само на страх, ужас и невежество? Всяка постъпка има последици и какво всъщност знаем за света отвъд кръга от светлина на нашите знания и опит, на науката и рационалните постъпки, който е непрогледен, мрачен и безкраен? Там езическото жертвоприношение може би възстановява равновесието и изкупува вината...