Някъде в Африка пред погледа на всеотдайния датски лекар Антон се вие безкрайна опашка от болни и страдащи хора, а понякога редът на чакащите се прекъсва от поредната родилка, донесена с разрязан от местния главорез корем… това е реалността на този континент.
В същото време в наглед по-добрия свят, в родината на Антон, синът му Елиас и приятелят му Крисчън се сблъскват с безмилостни подигравки и унижения в училище и са принудени да се отбраняват с цялата жестокост, на която са способни.
Един ден в болницата на Антон пристига ранен самият главорез, страшилището на областта. Един ден пред погледа на децата на една детска площадка в Дания един баща удря и обижда друг без причина.
Какъв е правилният избор? Трябва ли на злото да се отвърне със зло и ако се отговори с добро това ще направи ли света по-добър?
Филмът „В един по-добър свят“, който има всякакви награди от двете страни на океана, включително Оскар, не дава отговор на тези въпроси. Може би защото главните герои във филма са деца, а за тях светът е място, в което чувствата имат много по-голямо значение, отколкото моралът. Така че филмът не се гледа лесно и непрекъснато провокира зрителят да промени гледната си точка.
Няма по-добър свят. Има по-добър избор. Въпросът е да сме достатъчно зрели, обичащи и силни хора, за да го направим.
