Романът на Хан Канг спечели наградата „Ман Букър“ миналата година, изпреварвайки съперници като Елена Феранте и Орхан Памук. Младата корейска авторка има още по-млада преводачка – за отбелязване е, че двете си поделят тази авторитетна награда. И макар че преводачката Дебора Смит учи корейски само от седем години, факт, подчертан от журито и очевидно призван да предизвика удивление, преводът й наистина е много добър, предаващ до най-дребния детайл разликите в трите части на книгата. [[more]] Сред финалистите за „Ман Букър“ това е най-тъничката книжка. Същевременно тя е изградена от три различни истории, разказани от различни хора и силно отличаващи се по настроение, стил и емоции. Членовете на журито казват, че са били абсолютно единодушни за наградата, защото книгата оставя неизгладимо впечатление. Така е.
„Вегетарианката“ разказва историята на младата Йонг-Хай, която внезапно решава да стане вегетарианка. Погледнато от европейска гледна точка, това може би не е проблем, но корейската кухня е изградена в много голяма степен върху месото и лишаването от него очевидно е значим екзистенциален жест. Книгата започва с едно сцена, в която Йонг-Хай изхвърля намиращото се в хладилника месо и само описанието на пликчетата и техният брой е достатъчен, за да подскаже до каква степен това е основен кулинарен продукт.
Всъщност Йонг-Хай няма думата в тази история. Трите части на книгата са разказани съответно от съпруга й, от зет й и от сестра й. Трите са много различни по своето настроение и внушение. Съпругът на Йонг-Хай е обикновен човечец, който цени удобството на брака си и факта, че жена му е абсолютно незабележителна. Нейното вегетарианство е шок за него, защото то прави невзрачната му жена различна, човек със свое мнение и предпочитания. В крайна сметка той не успява да го понесе и се развежда.
Зетят на Йонг-Хай е художник. За него нейното превъплъщение има висока художествена стойност – безплътна и чиста, Йонг-Хай става в неговите очи художествен обект, чисто платно за творбите му. Върху голото й тяло той рисува листа и цветя, които младата жена иска да останат с нея завинаги. В себе си тя иска да бъде растение, да избяга от тялото си.
Това хвърля мост към третата част на книгата, в която Йонг-Хай е настанена в психиатрична клиника, а вегетарианството й се е превърнало в анорексия. Тук през погледа на сестра й се открехва вратата към тяхното детство с баща насилник, вечното им примирение и мълчание, което в крайна сметка разрушава живота им. Тази част на книгата е общовалидна и напълно извън корейския контекст.
Брутално четиво, поставящо стряскащи въпроси, некомфортни за читателя. Надявам се някой ден „Вегетарианката“ да бъде преведена и на български.
