Драматизация на "Трънски разкази" на Петър Делчев, изиграна на трънски диалект, е последното, което бих очаквала от Диана Добрева – за мен една от най-елегантните и стилни режисьорки в България. Точно това обаче е нейната постановка в Пловдивския театър и тя е визуално перфектна и запомняща се не по-малко от "Къщата на гнева", "Йерма" или "Слугините". [[more]] Текстът на пиесата е преработка на Александър Секулов – чудесен писател, който е събрал литературната първооснова в кратка и понятна притча, която Диана Добрева, традиционно автор и на костюмите, допълва с изразните средства на светлината и костюмите, които са език, на моменти заглушаващ този на актьорите. Да не пропусна и музиката на Петя Диманова, също неотделима част от действието. По този начин дори и там, където не успявах да разбера докрай странния изговор на героите, всичко беше абсолютно ясно.
В една дълбока и снежна зима някъде в планината вълците наближават все по-близо до селото в търсене на храна. За селяните става опасно да излизат сами нощем. За всички е ясно отдавна, че помощ няма да дойде отникъде и могат да се надяват само на себе си. "Бог високо, цар далеко" – и без да е изговорена в текст, тази поговорка е като мото на спектакъла, в който попът напразно се опитва да призове към смирение и кротост с думи или с личен пример.
За отбелязване е, че попът и селският старейшина са озвучени по еднакъв начин, различен от другите герои – с подсилен до край шепот, който звучи точно като от отвъдното. Само че докато попът говори с гласа на небето, то старейшината е гласът на преизподнята. В ролята на попа е наистина ангелогласният непрофесионален актьор Иван Костадинов, когото Диана Добрева лично е избрала и убедила да участва. По професия той е нощен пазач на театъра в Пловдив. Присъствието му е не по-малко убедително от това на останалите актьори – Герасим Георгиев-Геро, Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова. И макар че повечето от тях имат само по един или два кратки монолога, действието е компактно и всички са на ниво. Специално за Герасим Георгиев-Геро винаги съм била убедена, че има неизразходван драматичен потенциал.
Впечатляващо представление и... както каза приятелката ми накрая: "То дори няма нужда от думи". Така си е. Просто гледайте, гледайте.
