Най-грамадните и впечатляващи паметници в Берлин са тези на съветската армия. И всички те са в прекрасно състояние, грижливо поддържани, със златни букви и много цветя, които руските гости на града оставят. Това е първото впечатление на туристите. А всъщност…
Първият паметник на съветската армия – победителка е построен още през ноември 1945 година лично по нареждане на маршал Жуков. Част от комплекса са оръдия и танкове, участвали в боевете за Берлин. Паметникът е построен на полето пред Райхстага – германския парламент – така че от него да се вижда винаги монументът на спечелилите войната. По ирония на съдбата този паметник остава в Западен Берлин. Дали германците го разрушават? Съвсем не, дори поставят бодлива тел наоколо, за да го пазят от вандалски прояви. А между него и Райхстага са посадени дървета и за изминалите десетилетия гората е станала толкова голяма и гъста, че в момента паметникът не се вижда нито от парламента, нито от Бранденбургската врата. Който иска, разбира се, може да го посети, стига да отиде до там специално. За останалите той е скрит зад дърветата. Мълчаливо, дискретно и търпеливо гората е отграничила паметника от центъра на града.[[more]]През 1949 година в парка Трептов е построен най-големия военен монумент извън Съветския съюз. В парка са погребани над 7 000 съветски войници и над тях и до днес бди Родината – майка и един висок до небето войник, който с меча си разсича фашистка свастика. Комплексът е украсен със специални каменни арки, с патетични надписи, както и с 16 постамента с цитати на Сталин, според броя на републиките на СССР по негово време. Всичко това си стои и до днес, идеално съхранено. Ако отидете в парка привечер ще видите, че при паметника няма абсолютно никакво осветление и в сумрака и тишината той е страшен, тих и нереален…
Къде са погребани немските войници? Победените, които нямат място в историята. Във всяко квартално гробище в Берлин има специален кът за жертвите от войната – загинали в бомбардировките и уличните боеве. Малки или големи плочи с имена или лаконичното „анонимен“ и със свещи и цветя. Те са част от своя град – скромно и без поза.
Паметниците са история и тя трябва да остане, а как ще я интерпретираме и разказваме на децата си решаваме само ние.
