Не знам за вас, но аз вече не мога да гледам наивно романтични филми. Обичам ги, вълнуват ме (все пак съм жена!), но не мога да им се наслаждавам непредубедено. Можех на петнайсет, както и на двайсет и пет. На трийсет и пет години вече е трудно. Та тези истории са по-амбициозни в измислицата и от най-смелото фентъзи! И са подвеждащи по един притеснителен начин. Ако сте като повечето хора, едва ли в подрастваща възраст точно родителите са ви преподавали вербално уроци по любов, секс и отношения между половете (невербално – да). По-вероятно е да сте придобили някакви знания и очаквания от филмите, книгите и/или улицата. Жените отрано биват програмирани да вярват в голямата единствена любов и в съвършения мъж.
Нека разгледаме няколко лоши идеи от тези филми.
Идеята за подмяната на две абсолютно различни чувства – влюбването и любовта.
Героите се познават от ден, седмица или най-много месец и вече знаят, че са един за друг, предлагат си брак или направо се женят. Щастливи и безумно грейнали, т.е. влюбени! И като такива вярват, че преживяват чудо. Но физиката, химията и психологията отдавна са доказали какви реакции се случват в човешкия мозък през този кратък период от няколко месеца и те със сигурност не са основание за женитба и безоблачен рай до края на дните. Докато любовта е много по-дълбоко и изградено във времето чувство. [[quote:0]]
Идеята, че сексът е извън романтичната любов.
Ами да – „така приятно си говорим и се гледаме в очите, не ни е необходимо легло”. Хайде стига! Разбирам, че тези филми се правят за жени, но ние не сме лишени от страст същества. Тук не става въпрос за уредени бракове или за отминала епоха. В съвременността бракът по любов е съвкупност от много неща и удовлетворяването на страстта е едно от тях. В тези филми обаче идеята за девствеността преди брака упорито се опитва да просъществува. И ако това не е девственост при жената, то е такава между двамата влюбени – за да може първата брачна нощ да бъде истинска „черешка на тортата”. Представям си колко неочаквана „черешка” може да бъде такова, оставено на случайността, събитие...
Идеята, че истинската любов е въпрос на късмет, на нещо извън нас.
Но такова е по-скоро влюбването. Способността ни да обичаме, да проявяваме и да поддържаме любовта не е извън нас. Какви връзки имаме в живота си не е въпрос на съдба, а на нашите емоционални и психически възможности.
Други лоши идеи?
Идеята за единствения.
Все едно на света съществува само един правилен избор. И то – в епохата на множествения избор... Не е отчетен и фактът, че изборът, който правиш на двайсет и пет, може изобщо да не отговаря на потребностите и развитието ти на трийсет и пет или на четиресет и пет.
Идеята за половинката.
Сякаш никога няма да бъдеш завършен и пълноценен човек без друг, извън теб, да те допълва. Едно много нездравословно убеждение. В тази връзка е и идеята, че някой има нужда от спасяване и другият пристига, яхнал любовта, за да го издърпа от ръба на бездната. Любовта на друг човек не може да реши проблемите вътре в самия теб, нито да замени обичта към себе си.
Идеята, че, ако те обича, другият човек ще може да чете мислите ти.
Пропуска се същественият факт за разликите между половете и колко е невъзможна относителната хармония между тях без изрични усилия в сферата на комуникацията. Никой няма да ти прочете мислите, сам/а ще трябва да си ги кажеш... [[quote:1]] Идеята, че можеш да зарежеш амбициите си, мечтите си и начина си на живот заради любовта – своята и на партньора си, и че тя ще е толкова огромна оттук до края на света/живота, за да компенсира факта, че си се отказал от себе си.
Като продължение е и идеята, че любовта може да победи всичко.
Във време, в което личността иска и може да осъществи потенциала си, и при сложността на човешките взаимоотношения (дори без да намесваме външни фактори) любовта не може да неутрализира всички проблеми. Никога не е можела. Тя среща два напълно различни и равноправни индивида. Ако те имат непримирими различия, тя няма да ги омагьоса и превърне в други хора само защото са изпили някаква вълшебна отвара. [[more]] Идеята, че свестният мъж притежава чувствителността на жена. Не, няма „идеален” мъж („ушит” по представите на жените) и не е честно да имаме подобни безумни очаквания спрямо мъжете. Както те не бива да вярват, че жените могат винаги да бъдат красиви и мили принцеси, които не страдат от предменструален синдром и лични стремежи...
Да изброявам ли още? Със сигурност има какво...
В заключение: наистина разбирам необходимостта от създаването на романтични истории – както в киното, така и в книгите (аз самата съм заклета романтичка!). Това, че са нереални сами по себе си, не е проблем. Все пак освен с откровената фантастика като жанр, сме свикнали и с екшъните, криминалетата и комедиите, в които се случват невероятни неща, но така ни харесва. Киното е развлекателна индустрия, не пряко отражение на действителността. И все пак то носи своята отговорност към обществото. За зрителя е видно, че нещо е преувеличено в преследването с коли или в появата на извънземни.
Но когато става въпрос за любовни връзки, очевидността на измислицата невинаги е ясна и може да струва скъпо. И на двата пола.
