Изкуство

„You Were Never Really Here“ – като клип на Radiohead

Филм като чуден дълъг клип

За феновете на Radiohead, сред които съм и аз, този филм е като чуден дълъг клип, от тези по-мрачните и без анимация. На фона на един вечерен Ню Йорк в малки улички и проходи обикаля странен човек с качулка, а през деня седи на мостовете на градската железница и лицето му се мярка в пролуките на профучаващия влак. Човекът е Хоакин Финикс, музиката е на Джони Грийнуд, а филмът е на Лин Рамзи.

Сюжетът е точно като за клип – по-голямата част от него не се случва на екрана, а е оставена на въображението на зрителите, защото историята е ясна и без много думи. Героят на Финикс на име Джо е бивш служител на тайните служби, който сега убива хора на частно. Запазената му марка е малък чук, който се мярка и в ръката на баща му в травматичните спомени от детството. Поредната задача на Джо е да спаси от бордей за малолетни дъщерята на сенатор, русо ангелоподобно създание, което гледа с нетрепващ поглед как Джо разчиства пътя си с чука.

Нещо средно между „Шофьор на такси“ и „Леон“, този филм наистина не се нуждае от много думи, още повече музиката е наистина прекрасна и разказва за всичко много по-въздействащо от всякакви думи. На фона на комбинацията от написаните от Джони Грийнуд мотиви и стари весели песнички, които режисьорката помни от детството си, Джо върви по света изпълнен с мълчалив гняв и отчаяние. Хоакин Финикс е измислил сам голяма част от детайлите на героя си, както обикновено, като Лин Рамзи разказва, че е бил до такава степен неузнаваем, че снимайки в Ню Йорк, месеци наред нито един човек не го е разпознал! Това поредно гениално превъплъщение на Хоакин Финикс има награда за мъжка роля в Кан, но е дори без номинация за „Оскар“, което доказва колко късогледа е понякога Академията.

На фестивала в Кан Лин Рамзи е донесла недовършена версия на филма си, която е прекъснала с черен кадър по някое време и публиката просто е седяла още десет минути в мрака, за да чуе прекрасната музика до края. В крайна сметка филмът така и не е довършен, просто са сложени надписи и сега последният кадър си остава все същият – една маса, на която Джо и момиченцето са оставили недопитите си млечни шейкове. Две деца, спасили се взаимно.