Общество

Възможните нови животи на историческото ни наследство

Повечето хора, които познавам, приеха болезнено изгарянето на тютюневите складове в Пловдив.

Повечето хора, които познавам, приеха болезнено изгарянето на тютюневите складове в Пловдив. Подобни актове са шокиращи с демонстративността си и много правилно бяха определени от по-духовити коментиращи като поредната атака на орките срещу Средната земя. Не знам дали пожарът е умишлен (теоретично има кой да установи това), но определено остава впечатлението, че е удобен, за да се разчисти терен за нещо ново.

Аз лично нямам никаква причина да мисля, че собственикът планира издигането на музей, училище, болница, консерватория или художествена галерия на мястото на складовете. Затова пък скорошната ни история показва, че е напълно възможно пътят до входа на новите здания да представлява алеи от светещи пластмасови дървета с прилежащи към сградата разхождащи се проскубани пауни. 

Изобщо не смятам и, че собствениците са единствените виновни за пожара, напротив – те са просто едно следствие от корупция, безхаберие и ниска интелигентност на тези, на които сме възложили грижата за обществения интерес. Тези хора са причината изобщо подобна безстопанственост и безконтролност да съществува, но техните конкретни длъжности и имена няма никога да научим. [[quote:0]]Мога да посоча и много други сгради, оставени в това състояние, но не вярвам някой да не ги е забелязал, докато чака на спирката на тролея на Петте кьошета в София например, където от повече от 20 години невидима сила отваря терен за алчността си. Всичко това е болезнено и вбесяващо, но на хората май им е писнало да се ядосват, на мен също...

За себе си реших да науча повече и отворих Гугъл. Исках да разбера как се казва този процес, при който стара сграда с някакво значение (културно, историческо или просто изоставена) се трансформира и от голи разрушени стени се превръща в съвременна консерватория, театър, галерия, ресторант, студио. Как нещо, което е „склад”, придобива нова функция, чиято цел всъщност е да прекосява времето, защитавайки деликатно и обратимо това наследство – функция, която е временна, до следващата трансформация, която ще вдъхва още и още животи на тези места и така ще остане и когато нас ни няма вече.

Нарича се adaptive reuse. Достатъчно е да се потърси това понятие и насреща се отваря един океан от нови широки значения, свързани със съхраняване на миналото. От изоставени циментови фабрики до виадукти, църкви, гари, пристанища и дори метоси, светлото влиза при тъмното, лекото при тежкото, здравото при счупеното, новото при старото и така се зарежда един мощен източник на нова и нова съзидателна енергия, подхранваща корените на градовете и хората. [[more]]Аз не искам да се изграждат отново тютюневите складове. Не ми е интересно, не виждам никакъв смисъл да посещавам наскоро построени крепости, базилики, не ме влече да се снимам с рицари с картонени брони, нито да пия от измислени извори или пък да се удивлявам на вампири... Интересно ми е случващото се с това, което имаме – преди да бъде опожарено, изоставено, забравено. То може да бъде прекрасно и може да живее отново и отново за нас и децата ни.

Подбрах някои примери в галерията. За складовете е късно, но може би не за всичко е късно...

Руините на стар "дворец на културата" в Румъния преди и след превръщането му в концертна зала. арх. Влад Русу, снимка: dezeen.com