Сигурна съм, че няма жена на света, която да не се съглси, че едно от най-хубавите и трудни неща в живота е да бъдеш майка. Осъзнаването и овладяването на тази роля е дълъг и сложен процес, изисква усилия и воля и много често изтисква цялата ни енергия. Поставя пред нас много въпроси и предизвикателства, които често нямат точен отговор и решение, а в резултат ставаме несигурни и изнервени.
Спомням си деня, в който ме изписаха от болницата и се наложи сама да сменя първите пелени на Криси. Цялото ми същество беше напрегнато и изпънато в напълно неестествена позиция, сякаш се готвя да участвам в рискован ядрен опит, рискуващ да отнесе цялата планета. Не че не знаех как се сменят пелени, все пак бях посещавала т.нар. курсове за бъдещи майки, но както знаем в реалността не всичко се случва както планираме и очакваме. Малкото и крехко същество сякаш беше направено от порцелан и ми се струваше, че всеки мой опит да го докосна ще завърши с травма, която може да го осакати завинаги. След време този спомен придоби комичен характер, но никога няма да забравя как по врата ми започнаха да пълзят пръстите на несигурността и как тялото ми излъчваше почти животински мирис на страх – невероятно и доста плашещо усещане.
[[quote:1]]Много хора сигурно ще си помислят, че не съм добре с нервите или се лигавя повече от необходимото. Може и така да е – не знам, но на мен ми отне време да усвоя и свикна с всички умения и качества, които майчинството изисква. Липсата на опит, точни правила и указания как да се справя ме дебалансираха и караха постоянно да размишлявам по въпроса.
Единственното сигурно е, че един път преминал през първоначалната фаза от отглеждането на едно дете, усвояваш елементарните умения да се справиш с всички чисто физиологични нужди. Останалото е толкова индивидуално, че постоянно изисква от нас нови и нови решения и тактики за справяне с възникналата ситуация.
Въобще професията „майка“ за мен е най-трудната в света; изисква пълна отдаденост, осъзнатост, себеотрицание, воля и сърце. За съжаление много често тези усилия остават невидими и неоценени, а резултатите не винаги отговарят на желанията ни.
Според мен децата имат способността да извадят на повърхността най-добрите и най-лошите ни черти. Лично аз неведнъж съм попадала в капана на това невероятно тяхно умение. Окрилена от желанието си да бъда „най-добрата майка“ на света често пропускам да забележа малките пукнатини в собствената си „броня“. Пукнатини, които и при най-малкия натиск от страна на моите синове зейват като огромни кратери и изпускат на повърхността цялото натрупано напрежение под формата на неконтролируем поток от думи.
[[quote:0]]Обичам децата си, винаги съм ги искала и вече не мога да си представя живота си без тях. Влагам цялата си любов и разбиране в нещата, които правя за тях и въпреки това... Въпреки това не мисля, че някога ще стана магистър на „Майчинските науки“.
Всеки ден децата ни се развиват, растат, променят, откриват, очакват и провокират света и нас – своите майки. Един постоянен и динамичен процес, неподлежащ на систематизация и ясни правила, като другите професии, колкото и отговорни да са те. Изискващ постоянно да сме готови да се променяме, за да бъдем готови за все по-отговорните решения, които се налага да вземем.
Само като си помисля, че нямам и най-малка идея как да накарам сина си да припознае училището като врата към знанието и света...
