Любов и други бедствия

За тайните на дългия брак

Вземе ли егото връх, каква връзка е това? Единият се упражнява върху другия.

За тайните на дългия брак

Запомни от мен, дете (детето съм аз, на трийсетина години по онова време): ако искаш да живеете заедно, трябва да имаш големи уши. Ако нямаш, трябва да си представиш, че имаш. Ако пак нямаш, егото ще вземе връх. Вземе ли егото връх, каква връзка е това? Единият се упражнява върху другия.

А освен големи уши ти трябва и премерена уста. Премерената уста знае да премълчава, но и знае кога и как да говори.

Ако аз чувах всичко, което Йосиф ми казваше, нямаше да го чувам за дълго. Затова са големите уши – през едното да влиза, но трябва да има и откъде да излиза. [[quote:0]] Ако реагирах на всичко, което си казвахме, нямаше да реагирам дълго. Затова е премерената уста. За да не се упражняват върху теб, а да знаеш, че можеш и ще кажеш, когато трябва.

Зад ушите и устата стои сърцето. Сърцето ти не трябва да е дребно. За да пропуснеш чутото или за да премълчиш подходящо, трябва да имаш сърце.

А вие, младите днес, си запушвате ушите, отваряте устите и препълвате сърцата. Не умеете да премълчите и да простите. Натоварвате сърцето. А сърцето е мускул – вие го тренирате, но годините го изтощават. Не става по-здраво с годините. Трябва да го пазите и да живеете по-леко.

***  

Минаха 12 години, откак водих този разговор с моята 76-годишна днес леля. Каква част от него са нейните автентични думи и каква част аз в годините доукрасих за себе си – не си спомням. Със сигурност за ушите, устата и сърцето ми разказа тя. [[quote:1]] И ето че така се случи, наскоро тя претърпя инцидент – нелеп сблъсък с мотор. Малкият дявол, ще кажат старите хора, нищо трайно и сериозно. А той й написа писмо: как е дошло време тя да мисли само за себе си и как той има нужда от нейното сърце.

А после, у дома, докато се възстановява, във всеки момент, в който тя ще се надигне, ще тръгне нанякъде, той се втурва с немощта на своите 87 години. Чувам ситните му крачки около нея – крачки на една отминала мъжественост. И туптенето на техния 60-годишен брак, в който и двамата са се научили да имат уши, уста и сърца, за да се пазят, да си помагат, да са там, да се подхванат под лакът, да се почакат, да се погледнат и да знаят, че всичко са си казали. И че каквото е трябвало да чуят, са го чули. А другото е вятър.

 

Десислава Димова, най-често подписваща се като ДД, успешно избрала имената на децата си със същата абревиатура за по-лесно помнене. Работила дълго в сериозната сфера на костюми и 5 сантиметрови, формални токове. За огромна собствена радост все повече прави това, което харесва - мисли и пише. Хваща тема, обръща, пече, задушава, добавя сос, докато накрая стане готова.