Неговият роман е сред най-продаваните дори в този момент, почти 100 години след написването си. Франсис Скот Фицджералд, смятан за един от най-големите романисти и прекарал живота си между Париж, Ню Йорк и френската Ривиера, е погребан в гробището на църквата "Св. Мери" в Роквил, Мериленд.
На място прашно, неподдържано, около железопътни релси и гледащо към сиви блокове, са тук и той, и тя – неговата Зелда. Плочата е позахабена, а шепата посетители оставят върху нея най-вече ром и дребни монети – нещата, от които най-много се нуждаел Фицджералд в края на живота си.
Има нещо странно в това, че един от най-големите писатели в историята е погребан на такова място. Странно, но и не чак толкова. Докато са живи, двамата със Зелда така и не се вписват никъде, затова щеше да е по-странно, ако бяха намерили идеалното място, където да почиват в мир.
Ако мислите обаче, че гробището на "Св. Мери" в Роквил е първото място, на което е погребан Фицджералд, се лъжете. Това е мястото, на което след много години католическата църква разрешава да бъде погребан. Първият му гроб не е тук.
Ф. Скот Фицджералд умира от сърдечен удар през 1940 г. в Холивуд, Калифорния. По това време той е напълно разорен и смятащ себе си за провал. След Голямата депресия никой повече не се интересува от историите от "джаз ерата" за блясък и разточителствo, а "Великият Гетсби" е роман, който трудно се открива в книжарниците. Пияница от студентските си години и във влошено здраве, Фицджералд умира едва на 44 години в апартамента на любовницата си.
Разбира се, човек на 44 години не оставя инструкции как да бъде погребан. В този момент съпругата му Зелда, която живее в санаториум в Ашвил, Северна Каролина, настоява той да бъде погребан в семейния парцел на родителите му на гробището към църквата "Св. Мери" в Роквил – място, с което той никога не е бил свързан.
Заради стила си на живот и написаните истории, които са далеч от Божията прослава, църквата отказва да го погребе в католическо гробище. Свещеникът се аргументира с това, че писателят не се е изповядвал и не е взимал причастие редовно, поради което е неподходящо да бъде погребан на осветена земя.
Зелда купува едно място на градското гробище на Роквил, където писателят е погребан в много тесен кръг. Бивш католически свещеник, който никога в живота си не е чувал за Фицджералд, прочита откъс от молитвената книга. Психически нестабилната Зелда не присъства, но идва 19-годишната им дъщеря Скоти.
Осем години по-късно Зелда загива при пожар и е погребана при него. Понеже е купила само едно място, гробарите изваждат ковчега на Фицджералд, изкопават по-дълбока дупка и слагат нейния ковчег върху неговия. Години след това за гроба на златната двойка бонвивани знаят само "хипита", които идват и взимат цветя от други гробове, за да ги поставят на техния.
През 1975 г. гробът им е напълно запустял и женският клуб на Роквил се заема със задачата да подобри състоянието му. Свързват се със Скоти и тя казва, че доколкото знае, баща й е трябвало да бъде погребан другаде... По това време славата на писателя вече е друга и местният архиепископ разрешава преместването им на гробището на "Св. Мери" – отново в един гроб.
На скромната им надгробна плоча е гравиран финалът на "Великият Гетсби":
"Тъй се борим с вълните, лодки срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото."
