Здравей,
Отдавна не съм ти писала, защото се притеснявам, че това, което имам да ти кажа, няма да бъде достатъчно важно за теб. В крайна сметка обаче предпочитам да ти споделя за последните си въздишки. Предупреждавам те, не съм сигурна дали нещата, които ще ти напиша, ще бъдат правилни.
Чудя се какво би било, ако действителността бе изкуствено създадена и ако всеки притежаваше суперсила, с която да променя отблясъците, идващи от обвивката, в която се намираме. Представям си художник в неговото ателие, творящ. Около него – хаос, картини, чувства. До колко ли много цветове се е докоснала ръката му, колко много ли е преживял, на колко ли загадки е намерил отговори, за да може да създаде тази изкуствена действителност, която гледаме на стени в галерии? Действителност, която всички подминаваме, защото не е направена по нашите идеали, но и която нямаме смелост и знания да създадем.
Лутаме се, търсим, опитваме се да разбираме и задаваме въпроси, чиито отговори не биха могли да ни помогнат.
Говорим ли, говорим, водопад от думи се излива от устите ни, а очите ни не виждат. Не виждат какво стои пред тях. Защо упрекваме всеки, който за нас е фанатик? Защо отритваме чуждите теории и само своята смятаме за правилна? Защо виждаме черното и бялото, които всъщност не са цветове, а другите багри отбягваме?
Всеки ден изминаваме средно по няколко хиляди крачки. Развиваме се, учим. Но защо така и не се научихме да приемаме нещата такива, каквито са, а вместо това ги пречупваме през своите призми? Не е ли очарователно да откриеш нещо, някого и да го приемеш такъв, какъвто е, с цялата му прозрачност и наситеност?
Колко често се случва огледало да отрази истинността, вместо да обърне образа?
Мисля, че тази изкуствено създадена действителност съществува, за да ни покаже, че е хубаво да тълкуваме нещата, защото по този начин мислим, защото по този начин подбираме нужното количество от преживявания, които ни показват кои сме, какво харесваме, какви ни се иска да бъдем. Но заедно с всичко това тя ни показва, че понякога продължителното разсъждавате и като цяло опитите да разберем нещо, някой, са напълно излишни, защото то, тя, той ни се разкрива в пълното си чисто, истинско и неповторимо съвършенство.
Не желая да пиша повече, защото бих искала да чуя твоята гледна точка. Не се тревожи, няма да погледна с насмешка над нея, напротив. Пиши ми, когато решиш. Аз съм тук.
До скоро,
Пеещ вятър
