Едноизмерно, буквално и декларативно. Прекрасно изиграно, но очаквах много повече от Явор Гърдев.
Гледала съм всичките му постановки, повечето – по няколко пъти. Онова, заради което Явор Гърдев е любимият ми режисьор, е именно умението му да показва една опосредствана реалност. Дали ще е чрез поезията („Нощна пеперуда“), абсурда („Ръкомахане в Спокан“), вулгарността („Старицата от Калкута“), лудостта („Хамлет"), политиката („Крал Лир“), жестокостта („Пухеният“) или скандала („Козата, или коя е Силвия“), в постановките му винаги има скрити послания, втори и трети пласт, тайни, които ме карат да искам да ги гледам отново и отново.
Няма да гледам „Жана“ пак. Не изпитвам нужда да видя отново тази история, която е толкова предвидима, че всичко е ясно за зрителите почти от самото начало. Жана е жена на средна възраст, забогатяла с търговия на ръба на закона, с пари назаем от мафията. Днес Жана е богата бизнесдама, която има всичко и познава всички в бизнеса и политиката. Има само едно нещо, което Жана не може да си купи с пари – обич. Тя е самотна, младият й любовник я напуска заради по-млада жена, която ще му даде единственото, което Жана не може – дете. Горчивите й откровения следват едно след друго, все по-предвидими – баща алкохолик, страдаща майка, умряла ненавреме, неверни мъже, нелоялни служители.[[more]]Светлана Янчева дава всичко от себе си и е наистина великолепна в ролята на Жана! Владимир Пенев е прекрасен като нейния съдружник и несъстоял се любовник Виталий. Чудесна роля като студентката Катя прави младата Елена Телбис, която ми става все по-любима. Симпатичният Андрей (Мартин Димитров) – любовникът на Жана – така и не успява да достигне класата на партньорките си. Актьорите в останалите роли, а те не са малко, също са добри и отлично подбрани, особено възрастната Гергана Кофарджиева. Сценографията и костюмите са на Татяна Димова и създават наистина отлична атмосфера, използвайки докрай ограниченото пространство на малката зала.
Поставена на камерна сцена, пиесата вероятно трябва да привлече публика с вкус към смисления театър, какъвто Явор Гърдев прави по традиция. Да слушат монолозите на Жана – човек без сърце, но с прекалено много пари и власт – е не само подценяващо за тези хора, но и направо обидно. В крайна сметка за тази цел можем просто да си пуснем телевизора.
