Любов и други бедствия

Жената супергерой

Защото залогът е всичко или нищо – или си успяла на всички нива, или съществуването ти е непълноценно.

Комиксите с приключения на супергерои изглеждат забавни, но дали е така с ежедневието на съвременната българска жена?

Днешната жена се опитва да бъде супергерой... и често успява, но рядко й се полагат триумф и слава. Най-вече – защото тя самата има завишени изисквания към себе си.

Дали е реално изискване един и същ човек да бъде следните неща:

- осъзната, одухотворена личност, непрекъснато развиваща се чрез книги, обучения, всестранни интереси;

- отдаден на работата си професионалист (работа, която често изисква поне 8 часа на ден от нейното време);

- стилна, поддържана жена – с грим, маникюр, прическа, обезкосмяване, подбрани дрехи и аксесоари и т.н.;

- човек, който спортува и се храни здравословно; [[quote:0]] - всеотдайна майка, която не пропуска нищо съществено от живота на детето си и ежедневно се грижи за неговото физическо, емоционално и духовно благосъстояние (тук децата могат да са на квадрат и повече);

- старателна домакиня, чийто дом е като от корица на списание за интериор;

- загрижена и мила съпруга, подкрепяща мъжа си в неговите търсения и предизвикателства;

- игрива и страстна любовница, за която всеки мъж може да мечтае;

- кулинарен майстор, който храни семейството си с разнообразни и вкусни ястия;

- грижовна дъщеря, която поддържа близки отношения с родителите си;

- вярна приятелка, която не пропуска женска сбирка, развлечение или разговор по телефона;

- и... (има и още, сигурна съм).

Е, ако това не е супергероиня, която манипулира времето и има поне пет клонинга, не знам какво друго може да бъде!


И въпреки това много съвременни жени в България се опитват да бъдат всичко това! Не разбирам как очакват да успеят и защо обществото като цяло (и те самите) има такава прекомерна претенция към тях. Никак не е случайно, че се провалят в някои от ролите – не е възможно човек да бъде перфектен, дори добър, в толкова много сфери.

Никога в историята на човечеството не е имало повече очаквания към жените. Никога те не са били по-многостранно развити от сега. Днес те искат да се осъществят като личности, като родители, като професионалисти, като част от интимна двойка. С която и роля да не се справят напълно, усещането за неудовлетворение и провал е осезаемо. Защото залогът е всичко или нищо – или си успяла на всички нива, или съществуването ти е непълноценно. [[quote:1]] Жената е най-трансформиращото се същество, най-гъвкавото и издръжливо на стрес. Въпросът е – нужно ли е цялото това напрежение, тази крайна цел "съвършенство" и това надбягване със себе си до полуда?

Тук можете уморено да въздъхнете. Знам, че сте уморени. Умората е състояние, което супергероинята познава изключително добре. Но дори заради тази умора тя се чувства виновна. Как така са й свършили силите, как така ще седне да си почива, преди да е приключена цялата работа на света?... И докато мъжът е в близки, дори интимни отношения с умората си (в смисъл – нежни, сладки, блажени, уважителни отношения), то жената мрази своята умора, не я приема и в никакъв случай не я уважава и подкрепя. До последно се старае да я игнорира, докато умората не се разгневи и, пораснала до великан, не я цапардоса по упоритата глава...

Смешно е... и не е смешно. Мили жени, ето няколко препоръки, за да съблечете наметалото на супергерой (знам, не искате и ви е твърде ценно, макар отдавна да не е лъскаво и ново):

1. Делегирайте повече задължения на хората около вас! Знам, а и вие знаете, че те няма да се справят толкова добре, колкото вас, но все пак преглътнете този див перфекционизъм и ежедневно тренирайте обикновеното човешко съществуване. [[more]] 2. В тази връзка занижете изискванията към себе си – вие наистина не сте супергерои! Гадно, нали? Но вярно! И колкото по-рано го приемете, толкова по-удовлетворен живот ще живеете.

3. А за да се доближите до човешко съществуване, подредете приоритетите си и разберете за себе си (не за обществото, не за съпруга ви или за майка ви) кое ви е по-важно от друго. А после пуснете това друго... или поне го избутайте някъде назад. Без да се чувствате виновни заради това! Да, знам, звучи адски трудно. Но какво стана със суперсилата ви? Щом досега можехте да бъдете десет човека едновременно, сега ще успеете да преглътнете факта, че всъщност не можете. И че това е съвсем нормално. Поне в тази вселена...

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.