Звучи като от друга ера, но законодателите в Индия (по-точно в Керала, щат в Западна Индия) гарантираха правото на жени да сядат по време на работа. Когато прочетох това, си спомних, че като студентка работех в магазин в центъра на София, където собственикът не ни разрешаваше да седнем при никакви положения 8 часа. Цялата смяна трябваше да изкараме на крак, сгъвайки по няколко пъти вече сгънати джинси, за да не стоим без работа.
Този кошмар сега ми се струва направо розово положение в сравнение с това в Индия, където служителките в търговски центрове и текстилни фабрики имат смени от по 12-14 часа при пълна забрана да подвият крак, докато са на работа. В някои случаи им е забранено и да използват асансьорите в сградите, където работят.
Почивките „до тоалетна“ също са контролирани и наблюдавани с камери с цел да се гарантира, че жените не ходят до тоалетната твърде често и не се отклоняват да поседнат някъде по пътя. На някои места дори няма тоалетна. В резултат жените се ограничават да пият вода, защото не могат да отидат до тоалетната, когато е моментът, което пък води до уринарни инфекции и разбира се, до съдови проблеми като разширени вени.
Има случай дори на жена, наказана за това, че се е облегнала на стената. Глобата е в размер на едноседмична надница.
Този проблем за индийските жени с години е бил игнориран от профсъюзите, управлявани предимно от мъже. И собственици на магазини и фабрики, а и профсъюзи са били на мнение, че ако жените искат да седнат или да отидат до тоалетната, трябва да го правят вкъщи. Активисти са създали нов профсъюз, Amtu, за да привлекат вниманието на местното правителство. След дълга борба в момента работният ден ще стане 8 часа, а работодателите ще трябва да осигурят стол или табуретка на служителките си. Както и почивка за чай следобед и обедна почивка, чиято продължителност предстои да се изясни.
