[[more]] Миналата година американското издание на Vogue отбеляза продължително и зрелищно своята 125-годишнина. Въпреки това първото модно списание в света си остава Harper’s Bazaar, което през 2017 г. отбеляза своята 150-годишнина. По този повод до края на януари в Лондонския музей на модата и текстила се провежда изложбата „Harper’s Bazaar – първата и последната дума в модата“.
Целта на експозицията е да представи знакови корици и снимки от историята на списанието, като едновременно в специална изложба е представено и творчеството на една от първите фотографки на Harper’s Bazaar – Луиз Дал-Улфи. Това не е случайно – от самото начало списанието има за цел да покаже живота на модерните жени през погледа на други жени, така че много художнички и фотографки работят за изданието десетилетия наред. На тях е посветена и специална статия в юбилейния брой на Harper’s Bazaar.
Ето някои от жените, чието творчество е белязало модната фотография до наши дни.
Луиз Дал-Улфи (1895–1989)
Луиз е едно от най-важните имена в съвременната модна фотография. Неслучайно като свое вдъхновение я цитират Ричард Аведън и Ървинг Пен. Луиз казва, че преди да започне работа за Harper’s Bazaar, професията „моден фотограф“ просто не е съществувала, имало е фотографи, които между другото са снимали и мода. Тя променя това. За своите 22 години в списанието Луиз създава 86 корици, 600 цветни снимки и над 2000 черно-бели. Тя често снима моделите на екзотични места по света като Куба или Мексико и работи с най-известните дизайнери и модели от 30-те до 50-те години на миналия век. Не по-малко известни са и портретите й на знаменитости и кинозвезди, като корицата на Harper’s Bazaar от март 1943 г. (горе) с Лорън Бекол й отваря пътя към Холивуд.
Лилиан Басман (1917–2012)
Вече сме писали за тази невероятна жена, която успявала да създаде магическа атмосфера на снимките си с цената на всичко – от това да опушва негативите с цигарен дим в началото на кариерата си, до манипулации във Фотошоп, който се научила да използва на 94-годишна възраст. Лилиан искала жените да бъдат красиви и загадъчни и за тази цел била готова на всичко – отделяла часове за проявяване на снимките, като ги обработвала с белина и други химикали. Лилиан обожавала моделите на своето време – слаби и грациозни, и през 70-те спряла да снима, защото решила, че няма достатъчно творческа свобода. Върнала се към работата си чак когато навършила 90 години, все така пълна с идеи.
Даян Арбъс (1923–1971)
Тази снимка от 1968 г. показва вдовицата на Мартин Лутър Кинг, снимана от Даян Арбъс. Нейните портрети винаги били такива – на истински хора, които придават на света особен смисъл. Тя снимала джуджета, нудисти, всякакви аутсайдери и често оставала приятелка с тях за дълги години. „Аз вярвам, че има неща, които никой не забелязва, докато не ги снимам“, казвала фотографката. Даян се борила с депресията през целия си живот и се самоубила на 48-годишна възраст.
Тони Фрисел (1907–1988)
За своята кариера като репортер и моден фотограф в Harper’s Bazaar Тони успяла да заснеме над 300 000 снимки. Сред тях най-известни били тези, снимани навън. Активно спортуваща от дете, Тони казвала, че изглежда просто не знае как да работи в студио. Нейна е и тази първа снимка на модел в бикини, публикувана в Harper’s Bazaar през май 1947 г.
Карън Радкай (1919–2003)
Родена в Мюнхен, Карън прекарва детството си в Италия и от там се мести в САЩ в края на 30-те. Тя е известна със своите портрети, на които моделите не са статични, а пушат, смеят се, отпиват от питието си, изобщо са напълно спонтанни. Тоест те само изглеждат така, защото е известно, че Карън подготвяла фотографиите си дълго и старателно.
Дебора Тюбервил (1932–2013)
В историята на фотографията Дебора останала с прозвището, което си дала сама: „анти Хелмут Нютън“. Тя смятала, че в снимките за модно списание дрехите са второстепенни, много по-важни са моделите и атмосферата. През 1975 г. Дебора снима за американския Vogue скандална фотосесия в изоставена баня, която напомня недвусмислено за бордей, за концентрационен лагер, за наркозависимост. Дебора не получава повече поръчки от списанието, но снимките й са част от всяка книга с архиви на Vogue, публикувана оттогава. Тя си остава първата жена в света, осмелила се да създава сцени за снимките си, които са откровено мрачни и зловещи.
