Бяла зима пак размята
снежни сребърни коси,
побеляла е земята
и снежец-кристал роси.
Тя примамливо ни кани,
плисва радостна вълна,
по дантели изтъкани
литва нейната шейна.
И изпълва се простора
с много песни, волен смях
и далеч се плъзга взора,
и се спущаме без страх.
10.01.1974 г.
