Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследват пропагандни и политически цели. Особено мрази да се издевателства над родния й български език. Понякога красотата на Словото така я покосява, че й се налага да плаче. И не я е срам от това.

Юлиана обича и Музиката, но това е друга тема... толкова необятна, че няма смисъл да бъде отваряна. На музика също й се случва да плаче. И пак не я е срам.

Освен това Юлиана обича да готви; обича трънски зелник (който всъщност би трябвало да се нарича “празник”, защото е с праз, а не със зеле, но трънчаните са особен народ – дядо й Юлиян е от Трън); обича и панагюрско пюре от коприва със сирене и яйце. Обича да опитва и ежедневната храна из всички кътчета по света, до които успее да се добере. Пътуването из нови земи никога няма да й омръзне. Но тя винаги ще се връща в своя град – София.