Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик.

Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следствие от чувството за хумор на съдбата. Сякаш на шега бях избран от журналистиката. И отново на шега „Момичетата“ ме откриха, докато припекът галеше тялото ми в едно безгрижно лято, без да подозирам, че след месеци ще се събуждам, четейки собствените си мисли.

Хората, които ме познават, не пропускат да отбележат и отпечатъка на моята зодия. Стрелецът в мен винаги ме тласка поне с няколко действия напред в непредвидимата игра, от която съм част, а крайностите са естествен белег на моя темперамент. Въпреки честите промени в настроенията едно е сигурно: стремя се към нови върхове независимо от вида и формата им, защото съм прекалено малък, за да не направя нещо голямо.

Мои стрели пък са думите. Те са и моята гордост. Понякога са смъртоносно откровени, а друг път – изстреляни срещу всеобщата несправедливост в наивните ми надежди да излекувам обществените недъзи. Не мога да бъда възприеман еднозначно. За мое щастие това ме държи далеч и от ставащите все по-банални дефиниции за нормалност. Поглеждайки ме отстрани, може би ще видите един лоялен, експресивен, вечно критичен, недоволен от себе си, понякога необщителен и често прибързан в действията си човек. Това са нюансите, които правят от мен цяла палитра от преливащи се цветове. Но какво може да се очаква от едно момче, попаднало в любимата си редакция едва на 19?