Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаги се връща при Него.
Смята, че животът без изкуство е живот на командно дишане, но в кома е не тялото, а душата. Затова търси изкуството навсякъде, а заедно с него намира и себе си.
