Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица.

Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спира смеха си...

Можете да я познаете и по брошките. Според тях си избира дрехата за деня, това й подаряват най-често, но се случва и обратното – когато някой й хареса брошката, да я свали и да му я подари.

Влюбва се в хубавите обувки като в хора – с физически симптоми – сърцебиене, задъхване и тотално оглупяване.

Има много избирателно внимание – може да познае от пръв поглед дизайнера на рокля haute couture, но на шофьорски изпит е ходила пет пъти...

Елица събира душата си по малко – пейзажи, картини, звуци, книги, гледки, думи, хора, чувства, настроения. Никога не оставя книга непрочетена и не си тръгва от изложба, филм или театър, дори да са най-глупавите. Просто нейното любопитство е по-силно от здравия разум.