Обичаме историята и често я разказваме, защото е неспирен извор на вдъхновение, а ние винаги сме обръщали поглед към миналото, за достойни примери. Но днес, сега, сред нас също има безстрашни момичета, които могат и променят света. Те обръщат посоката и носят светлината на куража и надеждата. Огледайте се, защото са навсякъде! На тях е посветена малката бронзова статуя на смело момиче, изправено пред бика на Wall Street, а ние им посвещаваме нашата рубрика „Безстрашни момичета“. Приятно четене!
Едва ли сте мислили за Либерия скоро или изобщо някога, но днес искам да ви разкажа за една дъщеря на Либерия. През 2003 г. тя спря 14-годишна гражданска война. По мирен път, с 10 долара и още седем други безстрашни момичета.
Либерия е с големина колкото половин България. Тя е сбутана в едно кьоше на западния африкански бряг. Основите на тази държава са поставени през XIX век от освободени роби, т.нар. американо-либерийци. Техните наследници днес са високите класи и разбира се, са окупирали политиката и икономиката в редуващи се корумпирани режими. Последният диктатор в момента излежава 50-годишна присъда по 11 обвинения във всевъзможни военни престъпления и такива срещу човечеството. Името му е Чарлз Тейлър и няма да му обръщам никакво внимание тук. Само обаче за да получите представа... когато през 1997 г. Тейлър печели изборите, съвсем официално мото на кампанията му е:
„Той уби майка ми, баща ми и аз ще гласувам за него!”
На Чарлз Тейлър Либерия дължи 14-годишна кървава баня и с него една мирна социална работничка от UNICEF ще успее да се справи. Но не без помощта на други безстрашни момичета като нея. Името й е Лейма Гбоуи. Освен че ще изиграе решаваща роля в спирането на насилието, тя ще постеле и пътя за първата жена президент на Либерия, а през 2011 г. светът ще й се поклони, като я удостои с Нобелова награда за мир.
Лейма е родена през 1972 г. в относителна бедност в село в централна Либерия, а по-късно семейството се премества в столицата Монровия. Мярката за възможностите им била, че винаги има хора с по-малко. Преди 1989 г., когато започва гражданската война, Монровия е чист и модерен град, в който се намира и една от най-развитите болници в западна Африка, „Дж. Ф. Кенеди”. Малко преди Лейма да се запише да учи биология и химия в университета, войната започва. От съседната Кот Д’Ивоар идва Чарлз Тайлър, за да избие всички и да вземе властта. В следващите години в Либерия текат реки от кръв, а по чистите някога улици на града лежат безжизнени тела.
Но за жените и децата в Либерия смъртта не е най-лошото, което може да им се случи. Дълбоко засегната от насилието и в личния си живот, Лейма започва да работи като социален съветник с жени и деца жертви на бруталните изнасилвания на бродещите из страната милиции. Нейната работа я води и в Конго, още един земен ад, а в Монровия среща и много жени бежанки от Сиера Леоне, деветият кръг на ада. От тях научава много ценно нещо – да гледа само напред! Независимо от ужасите, през които са преминали, тези жени не таяли нищо лошо и говорели само за бъдещето и за това как ще се приберат в Сиера Леоне и ще построят живота си наново. Тази сила, този отказ да оставят да покълне зло у тях, отваря за Лейма нова страница.
През 2002 г., след години работа като социален работник на първата линия на страдението, тя решава, че не може повече да работи само с последиците от тази война. Така започва нейният личен мирен политически активизъм. Както много катарзисни моменти в живота, и този се случва насън. Една нощ Лейма сънува глас, който й казва:
„Събери жените и се молете за мир!”
Така с наличните й 10 долара и още седем жени, с които си купуват по една бяла тениска и по една бяла кърпа за глава, Лейма създава „Mass Action for Peace”. Инициативата събира жени от всякакви етноси и вяра от цялата страна на мирен протест с една-единствена задача – да не оставят на мира Чарлз Тейлър, докато не спре войната с бунтовническите групи.
И успяват. На 14 април 2003 г. хиляди жени се събират около рибния пазар в Монровия, за да протестират, да се молят на своите богове и да гладуват.
Жените остават на това място под жаркото слънце до 23 април, когато Чарлз Тейлър вече не може да ги игнорира и се среща с тях. Двеста жени влизат на срещата облечени целите в бяло. Блокират вратите отвътре и взимат думата, а мъже са опитват да скочат през прозорците, за да се измъкнат. Жените отказват да напуснат, докато не се постигне мирно споразумение, и това става.
Войната спира, а жените в Либерия за пръв път се превръщат в сила, която ще доведе на власт и първата жена президент. Нейното име е Елън Джонсън Сърлийф.
