ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Безстрашни момичета: Малала, която победи талибаните

Безстрашни момичета: Малала, която победи талибаните
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Обичаме историята и често я разказваме, защото е неспирен извор на вдъхновение, а ние винаги сме обръщали поглед към миналото, за достойни примери. Но днес, сега, сред нас също има безстрашни момичета, които могат и променят света. Те обръщат посоката и носят светлината на куража и надеждата. Огледайте се, защото са навсякъде! На тях е посветена малката бронзова статуя на смело момиче, изправено пред бика на Wall Street, а ние им посвещаваме нашата рубрика „Безстрашни момичета“. Приятно четене!

Преди много години долината Суат в Пакистан била известна като пакистанската Швейцария – алпийски пейзаж, дъждовни гори, глетчерни езера с тюркоазен цвят и буйна река, идваща високо от планините Хиндукуш, за да дава живот.

На това място живеят едни от най-древните хора – пущуните. Тук през мирната 1997 г. е родена Малала, дъщеря на Зиауддин Юсуфзаи. На 9 октомври 2012 г. талибаните ще спрат автобуса, с който Малала ходи на училище, и ще опитат да я екзекутират с куршум в главата. Но тя ще оцелее, за да говори пред ООН на следващата година, за да получи Нобелова награда за мир през 2014 г. и за да се превърне в съвременна икона на куража и надеждата.

До 1969 г. Суат била област с полуавтономен статут, а през 1915 г. Абдул Вадуд, управителят на района, бил познат сред населението като Кралят. Вадуд бил напълно неграмотен, но и природно интелигентен и поставил началото на мрежа от училища в долината. Момичетата започват да ги посещават през 1922 г. Синът му, Абдул Яханджеб, който поема управлението на Суат през 1949 г., бил толкова горд с образованите момичета, че ги представял при всяка официална визита като най-високо постижение. Неговите амбиции били дори още по-високи от тези на баща му и в Суат изникнали не само нови училища, но и гимназии и колежи, от които произлизат най-образованите хора в Пакистан. Сред тях най-многобройни са лекарите и учителите.

В Пакистан се знае, че жителите на Суат се разпознават сред останалите по това, че винаги носят в джоба си молив – гордият символ на тяхната книжовност.

Един такъв образован човек е Зиауддин Юсуфзаи, който, до раждането на дъщеря си Малала, е изпълнил мечтата си да основе свое училище, където вече учат хиляда момичета и момчета. 

Суат винаги е бил сравнително консервативен район, но XXI век променя драматично средата. След 11 септември талибаните разширяват все повече влиянието си, излизат от племенните територии на Пакистан и поглеждат към Суат. През 2007 г. нещата се усложняват дори още повече. По радиото се излъчват открити заплахи за наказание за тези, които се отклоняват от "мюсюлманските традиции". Първата цел на талибаните е заличаването на светското образование, започвайки от момичетата.

В края на 2008 г. местният талибански лидер Мула Фазлула издава заповед момичетата моментално да бъдат спрени от училище, за да не пострадат училищата, и дава срок един месец. Бащата на Малала и още един негов колега, директор на съседно училище, се обръщат към местната армия за съдействие и охрана. Поет е ангажимент за охраняване на училищата, но е много по-лесно да се обещае, отколкото да се изпълни. Така 10-11-годишни деца започват да ходят на училище изложени на постоянен риск. И тогава се появява блогът на BBC URDU "Дневник на пакистанската ученичка", където Малала пише хроника на надеждата си, че ще може да продължи да ходи на училище.

"Исках да говоря за правата си. И освен това не исках бъдещето ми да е цял живот да стоя между четири стени и само да готвя и да раждам деца. Не исках да си представям живота си така."

Блогът е анонимен, но Малала не се страхува да говори публично и през 2009 г. се появява по пакистанската телевизия. Водещият я описва като малко момиче, което говори смело и уверено, но в същото време е притеснено за сигурността на семейството си. В този момент обаче е по-застрашен баща й, никой реално не може да повярва, че талибаните са способни да нападат деца... Докато не се появяват видеа, в които бичуват 17-годишно момиче заради това, че си има приятел.

За кратко време Малала става

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.