Обичаме историята и често я разказваме, защото е неспирен извор на вдъхновение, а ние винаги сме обръщали поглед към миналото, за достойни примери. Но днес, сега, сред нас също има безстрашни момичета, които могат и променят света. Те обръщат посоката и носят светлината на куража и надеждата. Огледайте се, защото са навсякъде! На тях е посветена малката бронзова статуя на смело момиче, изправено пред бика на Wall Street, а ние им посвещаваме нашата рубрика „Безстрашни момичета“. Приятно четене!
Преди много години долината Суат в Пакистан била известна като пакистанската Швейцария – алпийски пейзаж, дъждовни гори, глетчерни езера с тюркоазен цвят и буйна река, идваща високо от планините Хиндукуш, за да дава живот.
На това място живеят едни от най-древните хора – пущуните. Тук през мирната 1997 г. е родена Малала, дъщеря на Зиауддин Юсуфзаи. На 9 октомври 2012 г. талибаните ще спрат автобуса, с който Малала ходи на училище, и ще опитат да я екзекутират с куршум в главата. Но тя ще оцелее, за да говори пред ООН на следващата година, за да получи Нобелова награда за мир през 2014 г. и за да се превърне в съвременна икона на куража и надеждата.
До 1969 г. Суат била област с полуавтономен статут, а през 1915 г. Абдул Вадуд, управителят на района, бил познат сред населението като Кралят. Вадуд бил напълно неграмотен, но и природно интелигентен и поставил началото на мрежа от училища в долината. Момичетата започват да ги посещават през 1922 г. Синът му, Абдул Яханджеб, който поема управлението на Суат през 1949 г., бил толкова горд с образованите момичета, че ги представял при всяка официална визита като най-високо постижение. Неговите амбиции били дори още по-високи от тези на баща му и в Суат изникнали не само нови училища, но и гимназии и колежи, от които произлизат най-образованите хора в Пакистан. Сред тях най-многобройни са лекарите и учителите.
В Пакистан се знае, че жителите на Суат се разпознават сред останалите по това, че винаги носят в джоба си молив – гордият символ на тяхната книжовност.
Един такъв образован човек е Зиауддин Юсуфзаи, който, до раждането на дъщеря си Малала, е изпълнил мечтата си да основе свое училище, където вече учат хиляда момичета и момчета.
Суат винаги е бил сравнително консервативен район, но XXI век променя драматично средата. След 11 септември талибаните разширяват все повече влиянието си, излизат от племенните територии на Пакистан и поглеждат към Суат. През 2007 г. нещата се усложняват дори още повече. По радиото се излъчват открити заплахи за наказание за тези, които се отклоняват от "мюсюлманските традиции". Първата цел на талибаните е заличаването на светското образование, започвайки от момичетата.
В края на 2008 г. местният талибански лидер Мула Фазлула издава заповед момичетата моментално да бъдат спрени от училище, за да не пострадат училищата, и дава срок един месец. Бащата на Малала и още един негов колега, директор на съседно училище, се обръщат към местната армия за съдействие и охрана. Поет е ангажимент за охраняване на училищата, но е много по-лесно да се обещае, отколкото да се изпълни. Така 10-11-годишни деца започват да ходят на училище изложени на постоянен риск. И тогава се появява блогът на BBC URDU "Дневник на пакистанската ученичка", където Малала пише хроника на надеждата си, че ще може да продължи да ходи на училище.
"Исках да говоря за правата си. И освен това не исках бъдещето ми да е цял живот да стоя между четири стени и само да готвя и да раждам деца. Не исках да си представям живота си така."
Блогът е анонимен, но Малала не се страхува да говори публично и през 2009 г. се появява по пакистанската телевизия. Водещият я описва като малко момиче, което говори смело и уверено, но в същото време е притеснено за сигурността на семейството си. В този момент обаче е по-застрашен баща й, никой реално не може да повярва, че талибаните са способни да нападат деца... Докато не се появяват видеа, в които бичуват 17-годишно момиче заради това, че си има приятел.
За кратко време Малала става
най-влиятелният глас в защита на образованието в Суат, тъй като най-големите жертви на талибаните са момичетата. Така двамата с баща й стават ясни цели на мушката на ислямските фундаменталисти.
На 9 октомври 2012 г. 15-годишното момиче се качва на малък автобус, който чака пред вратите на училището. "Автобус" е силна дума, по-скоро отворен пикап с три реда пейки отзад за двайсетина души. Бусчето минава покрай групичка деца, които играят крикет наблизо. Мониба, момичето, което стои до Малала, си спомня, че пътят е бил необичайно пуст, а бусът е бил спрян от двама младежи, които питат "Коя е Малала?!". Секунда след това започва стрелбата, четири деца са ранени, а Малала е простреляна директно в главата. Минават 10 минути, преди да се окопитят и да повикат помощ. С хеликоптер я взимат и я настаняват във военната болница в Пешавар, която е най-добре оборудваната в района. Там животът й е в ръцете на неврохирурга полк. Джунаид Кан.
Новината за атентата срещу Малала се разпространява светкавично, медиите се появяват пред болницата, в Суат се надига вълна от възмущение срещу властите, които не са могли да осигурят охраната на Малала, а в болницата започва трудна операция, при която е отстранена част от черепа й. Операцията протича успешно, но болницата не е оборудвана за адекватна следоперативна грижа, затова прехвърлят Малала в Исламабад, а оттам в кралската болница "Кралица Елизабет" в Бирмингам, Великобритания. Когато се събужда от комата, в която е приведена, до нея стоят брат й и баща й, а последният й спомен е от бусчето пред училище. През февруари правят още една операция, при която липсващата част от черепа й е заменена от титанова пластина. Парализите по лявата част от лицето й ще отшумяват с времето и физиотерапията.
На 12 юли, девет месеца след стрелбата, Малала е представена от британския министър-председтател Гордън Браун пред общото събрание на ООН в Ню Йорк, за да произнесе реч. Денят е 16-ият й рожден ден, a организацията го нарича "Денят на Малала".
"Едно дете, един учител, една книга и една химикалка могат да променят света", казва Малала.
"Терористите мислеха, че могат да променят моите цели и да спрат амбициите ми, но нищо не може да промени живота ми освен слабостта, страхът и угасналата надежда... Аз не съм срещу никого, нито съм тук, за да говоря с думите на личното отмъщение срещу талибаните или други терористични групи. Аз съм тук, за да говоря за правото на образование на всяко дете. Аз искам образование за синовете и дъщерите на талибаните и на всички екстремисти и терористи. Денят на Малала не е моят ден. Днес е денят на всяка жена, всяко момче и момиче, които вдигат глас за своите права."
В публиката е и семейството й, а по-късно баща й казва:
"Това е най-големият ден в живота ми. Тя носи светлината на надеждата и казва на света – ние не сме терористи, ние сме мирни хора, ние ценим образованието!"
Момичето от Суат се превръща в световна сензация и глобален активист за правото на образование на над 60 милиона неграмотни деца по света. Малала е назована в топ листа на най-влиятелните хора в света. През 2013 г. в Бирмингам основава фонда "Малала". Книгата "Аз съм Малала", на която е съавтор, се превръща в бестселър. В следващите години довършва средното си образование в Edgbaston High School в Бирмингам, а днес е студентка по философия, политика и икономика в Оксфорд.
На 10 октомври 2014 г., когато е на 17 години, Малала се превръща в най-младият носител на Нобелова награда за мир за нейната борба срещу потисничеството на деца и младежи и правото на децата на образование. През март 2018 г. в интервю с Дейвид Летърман на въпроса какво чувства към своите нападатели Малала отговаря: "Прощавам им, защото това е най-голямото отмъщение."
И най-голямата победа.
